Кредитната дейност в България е изкривена и има нужда от адекватен контрол на банковата дейност. Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса „Цената на задлъжнялостта”, организирана от Института по социология към БАН, предаде агенция „Фокус”. Българските банки трябва да съставят по-внимателно кредитните си портфейли, посочи директорът на Института по социология Димитър Димитров.

Кризата в България сред българските домакинства е настъпила преди 2008 г., каза Духомир Минев от института. Като се има предвид брутната кредитна задлъжнялост по данни на БНБ, според Минев кредитният бум се дължи на съществуващо напрежение в доходите на хората. Заради ниските си доходи те са търсели начини за намиране на допълнителни средства и няма как да са знаели, че кредитите могат да ги вкарат в капан. Според него, данните за бедността у нас са подценени, а в страната се шири диспропорция на доходите и социално неравенство.

Проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, обаче, обясни, че нулевата задлъжнялост също не е за предпочитане. Той даде пример с Румъния от края на 80-те години на миналия век, когато страната е изплатила външния си дълг, но пък това е имало сериозни последствия най-вече в социалната сфера. Той допълни, че задлъжнялостта в европейските страни и особено в САЩ е два пъти и дори повече от размера на Брутния вътрешен продукт. Проблеми могат да настъпят при кризи и масово непогасяване на задълженията.

Прогнозата на БНБ за увеличаване на лошите кредити до над 16% ще се сбъдне, смята пък Емилия Ченгелова, също от института на БАН. Ченгелова се позова на изследване на института за задлъжнялостта на българското население. Според нея, процентът на лошите кредити може да стигне и 20 на сто. От изследването става ясно, че кредитният бум у нас е бил в периода 2006 – 2008г. Според Ченгелова домакинствата тогава най-вече са усетили бедността и са търсили допълнителни средства за задоволяване на нуждите си.