Лихвената политика на банките продължава да прави неизгодно за домакинствата както тегленето на кредит, така и държането на пари на депозит. В статистическия бюлетин на Българската народна банка за месец януари се откроява по-рязко вдигане на лихвите по потребителските кредити (0.73%) и ипотечните заеми в евро (4.60%) на годишна база. В същото време лихвите по депозитите са паднали с 5.58% за спестяванията в лева и с 3.35% при тези в евро. При бизнеса ножицата се отваря в същата посока, но по-плавно.

През месец януари средния лихвен процент по срочните депозити в национална валута за домакинствата е бил 5.58%, което е нарастване с 0.1% спрямо равнището от месец декември миналата година. Корекция има и при депозитите в евро.

В същото време потребителските заеми са били сключвани на средна лихва 9.49%, което е намаление с 0.11% спрямо предходния месец декември, но спрямо януари 2011 година е увеличение с 0.9%.

Жилищните кредити в евро са раздавани при средна лихва от 8.18%, което е нарастване с 0.17 процентни пункта на месечна база и поскъпване с 0.32 процентни пункта на годишна.

При бизнеса ножицата между кредити и депозити не е чак толкова широко разтворена. Новите заеми в лева са раздавани при средна лихва от 9.49%, което е облекчение от 0.11 процентни пункта спрямо декември, но е с 0.99 пункта повече, отколкото средната лихва по подобни кредити през януари миналата година.

Фирмите са ползвали 3.71% средна лихва по депозитите в лева, което е минимално намаление от 0.01 процентни пункта спрямо декември и с 0.84 пункта по-ниска лихва от януари миналата година.

Очевидна е тенденцията на банките у нас да балансират лихвената си политика по начин, който да направи по-евтин ресурса от местния пазар, набиран чрез депозити. Над 43% от финансирането си банките набират именно чрез депозити. По последни данни на БНБ домакинствата държат 31.225 млрд. лв. в банките, а бизнесът държи по сметки 49.337 млрд. лв. Тъй като българските банки нямат достъп до по-евтиното финансиране от Европейската централна банка, а също и от програмата между централните банки и Федералния резерв на САЩ за суапово кредитиране, която влияе на индекса LIBOR, у нас като ефективен инструмент за поевтиняване на ресурса се използва в по-голяма степен сваляне на лихвите по депозити и в по-малка степен други инструменти.