Как да се увеличи продължителността на туристическия сезон – това е въпросът, върху който българските туроператори и собственици на курортни комплекси трябва да поработят усърдно занапред.

Ако зимният сезон в България е с продължителност 12-13 седмици, то тенденцията е  продължителността му постоянно да се съкращава. В същото време активните месеци през лятото са само два, като крилата на сезона варират, но тогава заетостта на хотелите не е висока.

Становището изказа участник в инициативата 2020, която днес дискутира върху проблемите в туризма, транспорта и инфраструктурата. Сред участниците има професионалисти в съответните браншове, представители на държавната власт, финансови институции, икономисти, общественици.

Според говорителя, взел отношение по темата за свиването на туристическите сезони,  възможностите за зимните ни курорти са свързани с инвестиции в машини за производство на сняг, паралелно с това подсигуряването на преференциални условия за чартърни програми ако не през целия сезон, то поне в средата и към края.

При летните курорти решението би могло да бъде преориентиране в социалната прослойка на пазара и предлагане на туристическия продукт на клиенти от третата възраст, например.

Популярността на България като дестинация за отдих и развлечения през предходните години ни направи лениви, съгласиха се участниците в дискусията. Според тях е пропуснат момента да бъде създадена устойчива и лоялна клиентска маса.

Въпросът с презастрояването на курорти е имало и добър момент, а именно обновяване и увеличаване на легловата база, което е привлякло вниманието на чуждите туристи. Разбира се негативите, свързани с това са, че по този начин е създаден дисбаланс на предлагането, което е надхвърлило в пъти търсенето, като това е довело до минимизиране на  положителният ефект от новите модерни хотелски комплекси. 

Представители на бранша на туроператорите изказаха мнение, че липсата на диференциране на отделните продукти е съществен проблем, който трябва да бъде решен. Според тях когато единственият диференциращ фактор се оказва цената, това принуждава курортите да влязат в агресивна ценова война.

Логично дискусията се преля в дебат за инфраструктурата и транспорта. Липсата на вътрешноправителствена координация по сложни транспортни проблеми като например пътната безопасност, градският транспорт и четвъртокласната пътна мрежа са факт, който в чужбина забелязват. Според участник в дискусията вече 5 години съществено подобрение на условията и пътната безопасност в България няма.

Международните финансови институции са на мнение, че  Националната агенция Пътна инфраструктура няма ясно дефинирани задачи, а принципът за работа с бюджет „отдолу – нагоре”, което означава, че заради ограничените средства регионалните офиси на НАПИ правят това, за което им стигат парите, а не това, което трябва, усложнява допълнително проблемите с инфраструктурата у нас.

Участник в дискусията обърна внимание върху потенциала, който има железопътния транспорт. Той посочи, че след кризата в реалната икономика, спирането на Кремиковци, намаляването на обема на работа в химическите производства, товарният трафик е тотално спрял. Този транспорт създава над 40% от приходите в железниците, което поставя на дневен ред въпроса за тяхното оцеляване.

Същественият проблем на жп транспорта се корени в ниската производителност, която 1 км. железопътна инфраструктура притежава. Ако имаме гъстота на мрежата и тя не се използва ефективно, това значи, че има нещо, което трябва да бъде променено, каза експертът по транспорт. Според него бъдещето на железниците е свързано с инвестиции в мулти модални технологии, което означава свързване на пътищата не от гара до гара, а пренасяне на товарите от и до пристанищата, към и от автопревозвачите, там където има терминали за комбинирани превози. Нужна е обща политика в транспорта, а не секторни решения за всеки вид транспорт, съгласиха се участниците на кръглата маса.

През последните 15 години в българската туристическа индустрия са инвестирани 39 млрд. евро. В същото време приходът от нея е 2.5 млрд. евро в годишен план, пресметнаха още участниците в дискусията. Те настояха, че освен морски и ски туризъм, у нас има потенциал за исторически и археологически, винен, балнолечебен и дори религиозен туризъм.

Съгласно приетият принцип за анонимност на изказванията, имена в публикацията не се споменават. Инициативата е създадена от Фондация Кредо Бонум, Фондация Капитал, Център за либерални стратегии и се подкрепя от Световна Банка.

DarikFinance.bg е сред медийните партньори на дискусиите.