За последните 20 години всяка компания, която се интересува от зелена енергетика знае отлично къде е епицентърът на индустрията на възобновяемите източници: Европа. Това не се промени особено по време на финансовата криза, пише Пилита Кларк във Financial Times.

 

С наближаването на третата годишнина от структурирането на спасителния пакет за Гърция, вече в ход е промяна, която засяга континента, дал на света най-големият пазар на CO2, най-ефективните субсидии за ВЕИ-производителите и първите офшорни вятърни паркове. Все още е рано да наречем тази промяна U-образен обрат, но реверсивните движения назад са очевидни. Явна е нарастващата уплаха от това, че е висока цената, която се плаща за опитите за предотвратяване на климатичните промени и за построяването на инфраструктура за чиста енергия в най-стария индустриален център на света.

 

Първите предупреждения за тази обрат се появиха през миналата година, когато Европейският съюз капитулира пред протестите на САЩ, Китай и останалите сили след опита да се наложат такси върху международните авиокомпании заради емитираните от самолетите парникови газове. По този начин бе отложена една от най-важните стъпки в климатичната стратегия на Европейския съюз, която засега не намира продължение в останалия свят.

 

По същото време колабира схемата, по която трябваше да се осигурят € 1.5 млрд. за компании, които разработват системи за улавяне и складиране на въглероден диоксид. Причината за това бе, че правителствата не успяха да осигурят необходимия финансов ресурс.

 

Всичко това, обаче, бледнее с бомбата, която тиктака в Германия. Най-голямата икономика в Европейския съюз дълго време бе шампион по развиването на енергетиката от възобновяеми източници и даваше подкрепа, на която инвеститорите можеха да разчитат. Това превърна страната в зелен лидер много преди тя да реши да се откаже от ядрената енергетика през 2011 година след бедствието във Фукушима.

 

Макар Германия да не е нито много слънчева, нито особено ветровита, в момента тя произвежда близо половината от слънчевата енергия на Европа и 30% от вятърната. Инсталациите за оползотворяване на възобновяемите източници познат най-вече слънце и биомаса. През миналата година са генерирали близо 22% от тока в Германия.

 

Но с добавките в сметката на потребителите, с което те трябваше да подпомогнат развитието на сектора - близо двойно повече зо € 0.053 за kWh електроенергия - и с наближаването на изборите през септември, министърът на околната среда Петер Алтмайер стигна до подаването на заявки, че се планира замразяване на субсидиите за зелените централи през следващите две години. Министърът намекна още, че бъдещото им увеличение ще е лимитирано до 2.5% след като мораториумът върху субсидиите отпадне.

 

Други предложения за намаляване на разходите, свързани с подкрепа за ВЕИ сектора в Германия, са въвеждането на изисквания към зелените централи да сключват дългосрочни договори. Това е далеч по-малко атрактивна схема за разлика от сегашната, при която ВЕИ-производителите вкарват енергия в мрежата и получават плащания по фиксирани тарифи.

 

Тези нови мерки се очаква да влязат в сила през август и вече се сблъскват със сериозна политическа опозиция, което означава, че след изборите този план може и да не се изпълни.

 

Индустрията вече реагира. Една от големите ютилити компании с инвестиции във ВЕИ-сектора, Stadtwerke München, вече зачеркна проект за изграждане на централа за чиста енергия. Едва ли тяхното действие ще остане изолиран случай, коментира Financial Times.

 

"Инвеститорите са уплашени", казва Щефан Шмиц, експерт от бранша, цитиран от изданието. Според него известен брой големи инвеститори са решили да се оттеглят от Германия заради несигурността на пазара.

 

Това не е първият сигнал за изтегляне на субсидиите за ВЕИ в рамките на Европейския съюз. Страни, изпаднали във финансови затруднения, като Испания, Италия и Португалия вече оттеглиха стимулите за зелените централи.

 

На 16 април предстои Европейският парламент да гласува бъдещето на Европейската система за търговия с емисии. То е проблемно, тъй като цените на квотите се срутиха до рекордно ниски равнища през миналата година заради задълбочаването на икономическите проблеми на страните. Така се задълбочи един от най-големите проблеми на пазара с вече осемгодишна история, а именно - пренасищането на пазара с въглеродни сертификати.

 

Едно разрешителни за емитиране на един тон въглероден диоксид струваше € 30 преди пет години. Сега то струва € 4. Брюксел има план как да се справи със ситуацията като изтегли от пазара 900 млн. сертификати за CO2. Във финалният вот ще проличи липсата на единност в най-важната позиция по въпроса - германската, а с това ще се види, че нещата през 2013 година вече са различни.