Въпросът с рейтинговите агенции е много голям, смята подуправителят на Българската народна банка Калин Христов. Те участваха в хаоса със структурираните финансови инструменти, обезпечени с американски ипотечен дълг. И е ясно, че те не са работили както трябва.

Имат голям принос с инфлаирането на рейтингите в кризата и подценяване на рисковете. Сега правят обратното и свръхреагират, тъй като вече има  правила, включително и в Америка с акта Дот Франк. Там пише, “рейтинговите агенции извън всички регулации”. Тоест нито една регулация на финансовия сектор, когато той оценява риска си не трябва да се основава на оценките на рейтинговите агенции. Защото Базел 2 експлицитно базира риска на оценките на рейтинговите агенции, в простата му форма.

Така че Америка казва, те създадоха проблем, ние ги изваждаме от всички регулации, посочи Христов на семинар в Банско. А те могат да продължат да правят бизнес. Въпросът е, че този подход не може да бъде приложен практически. Политиците трябва да напишат регулациите и не знаят как. Тъй като рейтинговите агенции толкова много са заели бизнеса с оценка на риска, че няма с какво да се заменят за сега.

Европейците правят същото, поясни Христов. Ще има директива до края на годината. Вече беше въведено лицензиране на рейтинговите агенции, което в България се извършва от КФН. Но масираните понижения на рейтингите на суверенен дълг на Гърция, на Португалия, на Италия и др. доста раздразниха политиците в Европа, така че те сега искат да има по-силна регулация на рейтинговите агенции от гледна точка на това моделите за оценка на суверенен риск да се одобряват от ESMA /European Security and Market Authority/ .

Освен това искат да въведат ротация. Една рейтингова агенция като направи три години рейтинг на дадена държава, след това да спре 4 години и след това да може да почне пак. Това е принцип, който се използва и при одиторите, за да се реши проблема на срастването на агенцията със самите власти. Така че в Европа и в Америка, рейтинговите агенции са под много силен натиск за допълнителни регулации. Те видимо свръхреагират по отношение на рейтингите на страни. Преди кризата бяха много либерални, а сега са консервативни, за да не ги обвиняват, че подценяват рисковете.

Но сега правят понижения на рейтинги с по 3-4-5 нива, което противоречи на цялата концепция за рейтингова агенция – че тя предварително ще предупреди за настъпващ риск. Така агенциите действат проциклично и не изпълняват функцията си предварително да алармират за риск. Те се презастраховат. Това е “Нуриел Рубини” проблем, счита Христов. Ако всеки ден казваш, че ще има рецесия ще познаеш 10 от последните 2 рецесии. Прогнозите не показват какво ще стане, те са приблизителни и дават възможните сценарии с оглед на наличната информация.

Банкерът цитира един от високопоставените членове на администрацията на Обама, който казва “рейтингът има смисъл докато Америка е AAA”.

А често рейтинговите агенции работят с грешни данни за отделените страни. Христов посочи, че лично се е сблъсквал с такива случаи.

Според финансиста Емил Хърсев, рейтинговите агенции са направени от хора и в тях работят хора, които произхождат от банковата индустрията, които са под натиска на банковата индустрия, които учат в университети, където преподават лидерите на банковата индустрия, по учебници, които се субсидират банковата индустрия.

Какъв е интересът на банковата индустрия? Пита Хърсев. Интересът на банковата индустрия е в центровете, където тя е съсредоточена лихвите да са ниски. А там където тя си пласира ресурса лихвите да са високи. Интересът на една голяма банка е следния – моята държава да има супер рейтинг, за да може аз да купувам парите евтино. Обаче в България, Гърция, Таджикистан, Бразилия, лихвите са високи. И винаги рейтинговите агенции оценяват риска като най-малък в центъра и най-голям в периферията.