Известният специалист и инвеститор Марк Мобиус твърди, че рискът от разпадане на еврозоната в по-голямата си част вече е отработен от пазарите. От началото на 2012 г. се наблюдава нарастване на оптимизма, че най-лошото за еврото вече е отминало.

През 2011 г. инвестициите на нововъзникващите пазари бяха сериозно ударени, твърди Мобиус, който е известен с афинитета си към БРИК – страните. Несигурността и волатилността, които тръгнаха от САЩ и еврозоната, се отразиха по-негативно на развиващите се страни, отразявайки опасения за рязък спад на икономическия ръст в тези региони – обяснява той.
 
Но от началото на годината на новите пазари инвеститорите показват много повече оптимизъм. „Не е краят на света, това ще отмине“ - казва Мобис в телефонно интервю за MarketWatch. “Европа няма да изчезне, еврото няма да изчезне. Ще има решение. Разбира се, хората ще трябва да платят за това решение”.

Мобиус заявява, че е бик по отношение на еврото /т.е. залага еврото да поскъпне/. Според него остават някои проблеми, например необходимостта правителствата на страните членки да контролират разходите си, но след като този въпрос бъде един път решен, „вярвам, че еврото ще е много успешно“ - твърди инвеститорът.

На практика еврото може да играе по-голяма роля в световната икономика през 2020 г., споделя виждането си експертът.

Не е тайна, че Мобиус е отворил много дълги позиции на развиващите се пазари. Сега той твърди, че emerging markets ще намерят силен стимул за растеж в скъпото евро, тъй като те изнасят много за Европа. Но дори и без този сценарий, новите икономики ще поддържат темп на икономически растеж 3 – 4 пъти по-висок от развитите страни.

Те са привлекателни и затова, защото нямат големи публични дългове и валутните им резерви са много високи. „Тези фундаментални преимущества ще се запазят през следващите месеци и години и вероятно ще се отразят на печалбите и цените на акциите на компаниите на новите пазари, с времето“, твърди инвеститорът.

Според Мобиус растежът на развитите пазари ще остане анемичен, което ще прехвърли вниманието на пазара върху нарастващата консуматорска класа в новите икономики. Още не е ясно дали там вътрешното търсене ще може да компенсира спада в износа за развитите страни, но перспективите за това като цяло са добри.

Поводите за оптимизъм в това отношение са главно два: увеличаване на дохода на глава от населението и по-важното, преминаването на младите работници в по-зрял житейски период, който е и по-производителен.

Плавният преход със сигурност не е гарантиран. Ако правителствата не успеят да осигурят заетост на новата консуматорска класа и продължат с високите непроизводителни разходи, това може да доведе до инфлация, политическа нестабилност, бедност, разширяваща се пропаст между бедни и богати.

Инфлацията е големият риск за новите икономики: но след като глобалният икономически растеж се забавя и инфлационният натиск намалява, новите пазари могат да помислят и за повече икономически стимули.

За собствените си инвестиции Мобиус твърди, че са подготвени за различни сценарии. Той е инвестирал в циклични активи като енергия, суровини и материали, има големи инвестиции в храни и други насъщни стоки, които по-богатите слоеве вече могат да си позволят.

Съветът му е който тепърва инвестира на нови пазари да се запаси с огромно търпение, което според него ще бъде наградено. Със сигурност ще има възходи и спадове, но в дълъг период според Мобиус без съмнение развиващите се пазари ще се представят по-добре от развитите.