Задълбочаващата се криза в еврозоната накара държавните лидери на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози да се срещнат извънредно в началото на седмицата, за да набележат поредица от мерки за стабилизиране на ситуацията. Въпросът какво ще се случи с еврото и не е ли измината вече част от пътя към краха на единната валута обаче тегне над пазарите. Предложенията на Германия и Франция за създаване на поредната институция – икономическо правителство, което да бди над единната валута, фискален борд в 17-те страни, въвели еврото и въвеждане на данък върху транзакциите бяха само част от предложенията, които банално може да определим като „екшън план”. До какво обаче ще доведат част от предложените мерки? За отговор на този въпрос потърсихме анализатора от „Индъстри Уоч” Лъчезар Богданов.

Според мен те отлагат сериозното мислене. Това са просто анонси за някакви идеи, които обсъждат и може би причината е, че всъщност няма лесни краткосрочни решения. Проблемът си е истински и той се нарича „безотговорна фискална политика”, съответно трупане на дълг, съответно проблем с платежоспособността в един момент. Решението е да се адресира самият проблем, всякакви други заобиколни лесни идеи не работят, само с приказки не може да се реши този проблем. Всички тези идеи целят да видят как ще реагират политиците, как ще реагира общественото мнение, и така.

Би ли имало смисъл от икономическо правителство в еврозоната и въвеждането на фискален борд за 17-те страни, които са въвели еврото? 

То такъв има, проблемът е, че ако няма воля в правителствата да спазват правилата, те не ги спазват. Не знам защо толкова бързо забравихме, че европейският паричен съюз е създаден с много ясни и стриктни правила – нисък дълг и дефицит, ниска инфлация. Това нещо не е отменено, просто никой не иска да го спазва.

Това е тавтологично, защото те казват „дайте да си направим ново правило, защото не спазваме старото правило”. Докато няма осъзнаване на причините за проблема, няма как той да се реши. Бавно и мъчително това се случва. Всъщност, колкото по-бързо се случи, толкова по-добре. Явно обаче трябва да мине един бавен процес на осмисляне на реалността?

Какви са реалните мерки, които трябва да бъдат взети?

Орязване на държавните разходи, реформи на социално-осигурителните модели, които очевидно са остарели и неработещи и балансиране на бюджетите. Това е по отношение пряко на дълга и дефицита. По отношение на икономическия растеж – пазарни реформи: отваряне на пазара, либерализация. Това е. Всичко, което го има в първите лекции в учебниците по икономика, нищо сложно няма в това.

Само прилагането...

Проблемът е, че политиците обичат да обещават безплатен обяд на избирателите. Това е проблемът. Те така вярват, че печелят избори, като предоставят хиляди възможности за подобряване на живота на гърба на останалите. Например – Франция имат 56 % от БВП държавни разходи – т.е. правителството контролира 56 % от икономиката. Проблемът не е нещо краткосрочно, защото имат стагнираща икономика и правителство, което преразпределя твърде много – облага много и харчи много. Това важи и за други страни. Няма такова нещо, че само Гърция и Италия са безотговорни, а другите са много отговорни. Проблемът е в степента на неефективност на държавата. И Германия не изпълнява критериите от Маастрихт в момента с този висок дълг.

За Франция се очаква, че съвсем сериозно ще последва съдбата на Италия и Португалия да речем.

Имат голям дълг, имат голям дефицит. То не е вуду наука. Правителствата са като всеки обикновен длъжник – като вземе заем, после трябва да го погасява, съответно трябва да има доход, който надвишава разходите и със спестеното да погасява вноските. Не знам защо хората говорят, че е толкова сложно да се реши дълговата криза. Не е сложно, просто трябва да се направи правилното нещо.

Едно от нещата, които предлагат Меркел и Саркози, е да се спрат субсидиите от структурните и кохезионния фонд за страните от еврозоната, които надвишават критериите за дълг и дефицит?

Това е пълна глупост. В момента пазарите така или иначе наказват тези страни, които са безотговорни. Докато има европейски спасителен механизъм и надеждата, че германците ще плащат за всички останали, няма да има реформи в останалите страни. Ако разчиташ, че винаги някой ще те спасява, просто нямаш стимул да стягаш колана. Когато разбереш, че нямаш изход, както разбраха някои страни от Източна Европа, много бързо се случват тези реформи.

Какво мислите за това, че Германия и Франция се обявиха против емитирането на еврооблигации?

Няма как да се съгласят. Това е да направиш трансфер от тези, които са отговорни и спазват дисциплината, към тези, които не се спазват. Как да обясниш на германеца, че трябва да работи до 67 години, по 40 часа на седмица, да плаща 50 % данъци и 20 % ДДС и да бъдат орязани разходите за строителство на инфраструктура и за университетите в Германия, за да може да плати дълга на Гърция или Италия. Това просто няма как да стане. Аз не знам кой таи такива надежди. Това, за да се случи, Германия трябва да създаде нов райх, да поеме на ръчно управлението на всички страни. Това е империализъм, но няма да се случи.

Как тази ситуация ще се отрази на България?

В краткосрочен план ще забави растежа. В Европа краткосрочно вече се случва това забавяне на растежа. Според мен, ще има реформи в някои страни, защото вече на всички е ясно, че Италия не може да бъде спасена.

От тази гледна точка ще има намаляване на търсенето, нали не може ако продаваш арматура, която отива за строителство на мостове в Италия, ще има свиване на пазара. Това е линия през експорта, но е краткосрочен ефект.

Ако се възстанови дисциплината, растежът ще бъде устойчив и ще дойде след няколко тримесечия и той ще бъде истински, а няма да се случи при първия полъх или паника.