Един на всеки шест лева, отпуснати като кредит, е проблемен за събиране: вчера БНБ публикува статистика, според която делът на проблемните кредити у нас е нараснал до 16.45% през август 2010 г. Проблем ли е това? DarikFinance.bg проведе мащабно разследване в търсене на отговора. На вниманието на читателите е вторият от серия материали, осветляващи този въпрос.

Днес думата има Божидар Гергов, изпълнителен директор на Мост Финанс Мениджмънт. Фирмата му се занимава със събиране и изкупуване на закъснели вземания.

С увеличаването на дела на лошите потребителски кредити в България, кредитните институции все по-често започнаха да търсят услугите на дружества като Мост Финанс Мениджмънт, специализирани в управление и изкупуване на просрочени вземания. Икономическата обстановка в България доведе не само до увеличаване на обемите от работа, които ни възлагат банките, но и до увеличаване на броя на клиентите ни извън специализираните дружества за кредитиране, а именно фирми от различни сфери на икономиката.

В условията на икономическа криза е напълно естествено да се увеличават лошите кредити. Но в действителност процентът на просрочените кредити е на нива, които не застрашават стабилността на системата, това беше отбелязано и от регулатора. Далеч не всеки кредит, който е просрочен над 90 дни, е „лош”. Голяма част от кредитите в България са обезпечени или пък имат поръчители. Което означава че, загубите, които биха реализирали банките при евентуално необслужване на кредита ще бъдат значително по-малки от сумата, която се вижда на пръв поглед.

Далеч по-голям проблем от просрочените кредити пред банките е намалялото кредитиране. Според данните от паричната статистика на БНБ към края на юли общият обем на отпуснатите заеми се е свил с 0.01% на месечна база. Ако тенденцията на намаляване на кредитирането се запази, това ще има неблагоприятен ефект не само за банките, а и за цялата икономика. При това заради ръста на просрочията много банки вдигат лихвите по заемите на старите си клиенти, независимо дали са изрядни платци или - не.

Заплахата идва от междуфирмената задлъжнялост

Според мен, по-голяма заплаха за икономическата стабилност в страната има увеличаващият се размер на междуфирмената задлъжнялост. За съжаление няма официална статистика за това. Притиснати от икономическата криза и ситуацията в страната, все по-голям брой фирми започват да имат затруднения по своевременното плащане на задълженията си към банките или техните партньори.

Проблемът относно погасяването на потребителските кредити остава единствено проблем на банките, доколкото междуфирмената задлъжнялост е проблем на цялата икономика и може да доведе до ефекта на „пеперудата”. Наблюдава се тенденция на увеличаване на броя на фирмите, които не могат да покриват регулярните си задължения, а същевременно имат да получават пари от клиенти, многократно надвишаващи размера на техните собствени задължения. В тези случаи Мост Финанс Мениджмънт може да предложи услуги на своите клиенти, чрез които те да увеличат приходите си от реализирането на пазара стоки или услуги, както и да намалят размера на просрочените си вземания.

Ако все пак не желае да плати ...

Общоприетите класически методи, ако мога така да се изразя, за събирането на потребителски просрочени кредити са три: събиране по телефон, събиране чрез посещение на адрес и съдебно събиране. Дружеството, което представлявам, предлага на своите клиенти – банки и небанкови финансови институции, и трите метода на събиране. Ние можем да предложим на клиентите си всяка една от отделните видове услуги по събиране или комбинация от тях в зависимост от потребностите и целите, които те са си поставили, както и от размера на просрочието на техните длъжници.

Извънсъдебното събиране на вземания е една от основните ни дейности по събиране на просрочени кредити. Главната му задача е да осигури индивидуален подход с цел длъжниците да се мотивират доброволно да заплатят задълженията си, като същевременно следим за спазването на добрия тон и запазването на доброто име на възложителя.

Самата дейност по извънсъдебно събиране на възложените ни случаи може да се подреди в няколко етапа. Установяваме на контакт с длъжника по телефона, при който го запознаваме с фактическите обстоятелствата около просроченото от него задължение. Посочваме вариантите за погасяването му. Изпращаме и напомнителни писма. При невъзможност да се установи контакт с длъжника по телефона, ние го посещаваме на посочения от него в договора за кредит адрес. За да можем да постигнем по-добра събираемост и качество, създадохме регионални звена на територия на цялата страна, които изпълняват дейност по събиране на вземания чрез посещение на адрес. При отказ на длъжника да заплати задължението си, ако клиентът ни е упълномощил, дружеството пристъпва към съдебни действия за събиране на вземането.


Нова ниша на финансовия пазар

Интересно е да се отбележи следното. Кризата е на път да развие нова ниша на финансовия пазар в България: кредитиране на сделки за покупка на обезценени активи с цел дългосрочна инвестиция. Това могат да са производствени цехове, складови бази, дори цели фирми. Вече има запитвания от клиенти за такива възможности. Имаме информация, че към някои банки също са отправяни запитвания от корпоративни клиенти за финансиране на покупки на активи с намалена стойност.

Това е естествен процес. Според банкери, всяка банка би финансирала искане за такава покупка, още повече ако този актив е заложен при нея. Ако той вече не е обявен за публична продан, отпускането на кредит ще зависи от това дали компанията може да убеди банката, че начинанието е печелившо. При всички случаи за финансовата институция е по-добре заложеният актив да се "оживи", вместо да го държи в баланса си само като обезпечение.

Най-удобното време за сделки по закупуване на активи на ниски цени е моментът, когато пазарът е депресиран, защото тогава излизат евтини и привлекателни активи. В момента активи се продават на половин цена – например ако преди кризата цената на квадратен метър за офис площи е била 1000 - 1200 евро, сега е паднала наполовина. Същото важи и за производствени цехове и други помещения.

През последната година банките по-често пристъпват и към т.нар. цесия – договор за продажба и прехвърляне на вземания. Чрез цесия банката прехвърля всички просрочени вземания, които има към даден длъжник на дружества като Мост Финанс, както и всички права и задължения свързани с него. Цесионерът (купувачът на вземането) придобива право върху всички лихви, които стават изискуеми след прехвърлянето. Прехвърляното вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако разбира се не е уговорено противното.

 

* Прочетете и първия материал от серията: гледната точка на небанковия кредитор Easy Credit за действителната заплаха от проблемните потребителски кредити.

В следващите дни очаквайте коментари от банкери, икономически анализ на проблема, както и съвети от професионалисти какво да правим, когато просрочим кредит.