Да се коментира урбанизацията в Китай е все едно да пътешестваш из страната на суперлативите – пише за BBC Томас Кампанела, автор на книгата „Бетонният дракон“. След три десетилетия неспирен икономически растеж, концентриран предимно в крайбрежния Изток, милиони бедни китайци напуснаха вътрешни райони на страната и се заселиха на брега. Това е най-голямата миграция в историята на човечеството. От 1992 г. досега 46 града в Китай надхвърлиха население от 1 млн. души; в момента милионните китайски градове наброяват 102.

 

А това е само началото. В момента едва 40% от китайците живеят в градове – процент, съпоставим с този в САЩ през 1885 г. Очаква се, че до 2025 г. още 350 млн. китайци ще се заселят в градовете, което ще означава почти 1 млрд. нови градски жители в Китай. Всичките тези хора ще имат нужда от покрив над главите си, тоест задава се безпрецедентно по мащаби строителство.

 

За първите 20 години от икономическата революция на Китай - тоест до началото на хилядолетието – бяха построени 6.5 млрд. кв.м. жилищна площ, което съответства на над 150 млн. средни по размер апартаменти. През 1980 г. в Шанхай нямаше небостъргачи – сега те са двойно повече от Ню Йорк. В страната има около 37 милиона строителни работници. В китайското строителство се влага половината от стоманата и цимента, произвеждани в световен мащаб. Китай купува и повечето строителни тежки машини, например височинни кранове.

 

Но китайската урбанистична революция разруши точно толкова, колкото и създаде. В стремежа си да стане богат и модерен, Китай лиши себе си – и света – от безценно наследство. Пекин някога беше едно от градските чудеса на света, а сега е поредният пример за глобален консюмеризъм, абсурдно кичещ се със загубеното си минало, недостъпен за работещите хора, прорязан от осем лентови магистрали.


Градското развитие в Китай доведе до преселение на хора, каквото по-рано в мирно време светът не познаваше. Само в Шанхай проектите за развитие през 1990-те години изселиха повече жители, отколкото проектите за градско обновление в САЩ за 30 години. Градовете на Китай растат както вътре в себе си, така и извън себе си, поглъщайки невероятно количество земеделска земя. Между 1985 и 1995 г. Шанхай увеличи отпечатъка си върху земята от 90 кв. мили на 790 кв. мили /2 000 кв.км./. Общо за последните 30 години урбанизацията в Китай е погълнала 45 000 кв. мили плодородна аграрна земя, или над 116 хил. кв.км. - площ, по-голяма от България.

Китайските предградия са много концентрирани. В Китай са рядкост отделните къщи, собственост на едно семейство. Блокът – основна единица на китайското предградие, се намира някъде по средата между „работната единица“ на маоистите и затворените жилищни комплекси в Калифорния.

Но дори и толкова концентрирано разрастване на градовете превръща китайците в поредната автомобилна нация. В момента продажбите на автомобили в Китай за година надхвърлят тези на пазара в САЩ, като само в Пекин и Шанхай се регистрират по 1000 нови коли дневно. Заедно с това пътната система в Китай е на път да затъмни щатската. Това отваря възможността на китайските консуматори да се предлагат класически американски продукти: крайпътни мотели, „драйв – тру“ ресторанти, големи молове, дори залязващото на Запад авто кино.

Нищо от изброените неща не е добро за планетата Земя – пише авторът. Колко иронично – тъкмо когато Западът започна да привежда в ред околната си среда и най-сетне сериозно се зае да намалява въглеродния отпечатък и зависимостта си от петрола – идват китайските милиони, които искат същия начин на живот и материални придобивки, които ни тласнаха към екологичен колапс.

През последните 5 години Китай инвестира 35 милиарда долара в сектора чиста енергия, или двойно повече от САЩ. Но фактите говорят, че ако Китай се цели в щатския процент на собственост на автомобили, на планетата ще се появят 1 млрд. нови коли. Тук не говорим за Индия, която скоро ще изпревари Китай като най-многолюдна страна на света.

Според експерти като Пол Гилдинг, автор на книгата Great Disruption, глобалната икономика вече работи на 150% от капацитета на планетата. Тоест и сега, преди китайското чудо да се е разгърнало напълно, консумацията на ресурси съответства на една и половина планети като Земята. Това не е просто неустойчиво, това означава катастрофа.

Но как Западът може да каже на Китай: ние си поживяхме разточително, сега вие ще трябва да се ограничавате? За щастие Китай сам си казва това нещо. Китай изпреварва САЩ в разработката на устойчиви технологии в сградите, в изработването на алтернативи за чиста енергия, както и в развитието на публичния транспорт. И ако Западът първо научи Китай да кара коли, да плюска и да пазарува като за последно, сега Китай може би ще научи Запада как се спасява един свят.