Намираща се в един проблемен регион, България показва обещаващи резултати. Излишъците по текущата сметка, спадащите фискални дефицити и ниското ниво на правителствен дълг повишиха устойчивостта на България в случай на рязка смяна на пазарните нагласи. Нужни са още усилия за структурни реформи, които да ускорят сближаването с Европейския съюз и да стимулират растежа.

Това са част от заключенията в доклад на Института за международни финанси, посветен на България и озаглавен „България: Фискална дисциплина води до ограничаване на финансовите рискове“. Разработката е публикувана на 13 октомври, а днес Министерството на финансите я разпространи у нас. Авторите са Любомир Митов и Уграс Улку.

В анализа се посочва, че БВП на България вероятно ще нарасне с 1.9 % през 2011 и 2.2% през 2012 г., паралелно с възстановяването на вътрешното търсене. Текущата сметка вероятно ще остане на излишък, тъй като подобрената конкурентоспособност на износа се придружава от ограничен внос заради рязко намалелите капиталови потоци.

Изгледите фискалният дефицит през 2011 г. да се ограничи до 2% от БВП /при 2.5% правителствени прогнози/, правителственият дълг да остане под 20% от БВП, конституционната промяна във връзка с Пакта за финансова стабилност относно дефицита и правителствените разходи – всичко това говори, че финансовите рискове за България ще останат минимални.

Прогнозите на Института за международни финанси са, че през третото тримесечие на годината БВП се е засилил малко, предвид подобреното доверие в индустрията, строителството и услугите – но въпреки това прирастът на икономиката ще се забави спрямо нивата от 2010 г. и началото на 2011 г. През второто тримесечие на тази година ръстът на икономиката беше 1.2% сезонно претеглени, благодарение не толкова на износа, колкото на инвестициите и възобновяването на запасите.

Възстановяването на вътрешното търсене оказва възходящ натиск върху цените, но инфлацията остава умерена, като „същинската инфлация“, без цените на храните и горивата, през септември е била 2.1% на годишна база.

Излишъкът от 1.4 милиарда долара или 4.7% от БВП по текущата сметка за първите 7 месеца на годината, който се дължи на ръста на износа и силните приходи от туризма, се придружава от ускорен отток на финансови капитали – 2.1 млрд. долара за периода.

Местните банки са основен виновник за отлива на капитали, от една страна чрез изплащане на заемите си към чужди кредитори. От друга страна, банките рязко са увеличили инвестирането в чужбина, тъй като прирастът на депозитите в България съществено надхвърля отпусканите в страната кредити.

Ръстът на ликвидност в банковия сектор – като част от нея вероятно се дължи и на приток на депозити от гръцки граждани – доведе до понижаване на лихвите на междубанковия пазар от 3.9% на 3.6% по тримесечни заеми. След като правителството, бизнесът и домакинствата ограничават тегленето на заеми, банките на българския пазар вероятно ще продължат да използват извънредната си ликвидност, за да погасяват заеми и да увеличават чуждестранни резерви.

Въпреки ръста на класифицираните кредити до /официално/ 13.5% през юли, банките в България остават добре капитализирани със 17.4% капиталова адекватност. Въпреки високия пазарен дял на гръцките банки на българския банков пазар, потенциалните рискове от прехвърляне на финанси към Гърция изглеждат овладени.

Гръцките банки в България /без една/ са организирани като местни банки. Те са добре капитализирани, намират се под надзора на БНБ – а банковото поделение на централната банка разполага с почти 3 млрд. евро активи, които са повече от достатъчни, ако се наложи да се осигурява ликвидност.

Левът е привързан към еврото с валутния борд; но движението долар / евро и поевтиняването на валутите на почти всички големи търговски партньори на България оскъпиха лева с близо 2% /реален ефективен валутен курс/ от края на миналата година.

Въпреки поскъпването на валутата, конкурентоспособността на българския износ нарасна. Силният ръст на производителността на труда беше съпроводен с незначителни увеличения на заплатите. Разходите за труд през първото полугодие на 2011 г. спаднаха с 3% на годишна база, а за цялата 2010 г. спаднаха със 7%.

Заключението от доклада гласи: слабите перспективи на глобалния растеж и нарасналото бягство от риска сериозно увеличиха несигурността в света. Но дори в това положение България изглежда по-стабилна от много други страни в нейния регион. Въпреки че икономиката е силно зависима от износа, който без съмнение ще бъде силно засегнат от забавянето на Европа, заради добрите си фискални показатели България изглежда много малко уязвима. Страната няма да се нуждае от по-голямо финансиране до 2013 г., когато е падежът на еврооблигации за около 1 млрд. долара.

За България предизвикателство остават дълго отлаганите структурни реформи. Според Института по международни финанси, най-належащите са в здравеопазването и пенсионната система, като и в двете сфери има много примери за злоупотреби и измами, както и неефективност. Належащи са и реформа на образованието, либерализиране на трудовия пазар, съкращаване на ексцесивните регулации и напредък в съдебните реформи.

Без тези реформи, икономическият ръст още дълго ще е бавен, конвергенцията ще е бавна и България няма да може пълноценно да се възползва от членството си в ЕС и евентуално в еврозоната.