Снежното бедствие спря мините в Мадан, както и тези в Рудозем, Златоград и Лъки.

Причината е в спряното дни наред електричество и наводнените впоследствие рудници. Помпите не могат да изкарат водата на повърхността и галериите се пълнят. Повечето миньори ще останат без работа, докато не се възстановят авариралите съоръжения, съобщава “24 часа”.

Докато не се възстанови нормалното производство, е нужен персонал от около 1/5 от миньорите. Това означава, че в четирите родопски града няма да имат работа около
1600 души. Те трябва да излязат в отпуск платен или неплатен, казват шефовете на мините.

“Около 1 милион лева за заплати се плащат на 850-те заети в предприятието”, казва Сергей Атанасов, изпълнителен директор на най-голямото предприятие - това в Мадан. “Дни наред миньори, търговци и обикновени граждани ме питат какво ще стане, целият Мадан е зависим от рудниците. Става въпрос не само за заплати, а за милиони загуби за нас като концесионер”, добавя Атанасов.

Според него причината за невижданите аварии в мините е в законодателството, което не позволява да има достатъчно големи просеки, където минават далекопроводите и да не се късат.

“Мадан е зависим от мините. Всичко рухва, ако не се работи. Ще е страшно, ако не се плащат заплати повече от месец”, обобщава кметът Фахри Молайсенов.

Рудник “Върба-Батанци”, където работели около 160 души, бе отворен след получаване на концесия миналото лято. Той е бил спрян преди 15 г. За отводняване, заплати, закупуване на съоръжения и за концесионни такси досега са инвестирани 15 млн. лв. Беше открит от премиера Бойко Борисов, който тогава беше в опозиция.

Иначе богатият на олово и цинк рудник е с много сложни геоложки условия, скалите са слаби, районът е наситен с вода. Заради това са купени десетки потопяеми и стационарни помпи, електровози, които вече са излезли от строя.

“Загубите дотук са огромни, но ако до два-три дни не се възстанови електроснабдяването, трябва да се инвестира сходна на тази сума отново. Цялата техника е потопена във вода. Всичко трябва да се извади на повърхността, да се подсуши или да се ремонтира. Ще се наложи да се купуват и нови. Само един траф е около 3-4 тона, а такива има десетки. Наводненията при въглищните мини се преодоляват по-лесно, защото са повърхностни и има много способи за подсушаване. При оловно-цинковия добив водата се вади само през шахти и с помпи, които са на повече от 500 м дълбочина. Резервните агрегати вътре в мините се задействат при авария в преносната мрежа, но могат да работят до 5-6 часа, а не както сега 5-6 дни. При наводнение в галериите земната маса поддава и се правят допълнителни крепежи, което също изисква време и средства”, обяснява Атанасов.