Пазарните фундаменти понякога изглеждат надупчени като швейцарско сирене, а на пазарите цари ажиотаж. Поглед върху една от причините за нерационалното поведение на инвеститорите дава ново изследване, което твърди, че мозъкът на хората е природно програмиран да се абстрахира от лошите новини.

Според учени от Университетския колеж в Лондон, мозъкът работи много добре, когато обработва добрите новини за бъдещето. Но когато се появи негативна информация, мозъкът показва тенденция да я игнорира – дори при представяне на доказателства.

Изследването, цитирано от BBC, е публикувано в специализираното издание Nature Neuroscience. Според авторите, човешкият мозък се държи по този начин, тъй като оптимизмът е добър за здравето.

Учените твърдят, че 80% от хората са оптимисти, дори да не си го признават.

За да докажат тезите си, британските учени са изследвали с мозъчен скенер оптимистичните нагласи на 14 души. Опитните зайчета трябвало да оценят възможността да се случат 80 „лоши“ събития, като например те да се разболеят от рак или да се разведат.

След това учените са дали на участниците в експеримента истинските вероятности въпросните лоши събития да се случат в реалния живот. В края участниците отново трябвало да посочат вероятността да им се случи нещо лошо.

Никаква по-специална промяна в оценките: оптимистите си държали на своето. Например ако в началото на експеримента те посочвали, че има 10% шанс да се разболеят от рак и учените им отвръщали, че рискът е 40%, в края на експеримента хората си настоявали, че рискът е „съвсем малко повече от 10%“.

Ако има промяна в очакванията, тя се наблюдава главно в посока на повече оптимизъм: ако участникът очаква 40% вероятност да се разболее, а учение посочват 30%, в края на експеримента очакванията се подобряват до 31%.

Мозъчните скенери са показали, че при наличие на добри новини се активизира фронталната част на мозъка, която типично отговаря за обработка на грешки. Но при наличието на негативна информация, при най-големите оптимисти активността във фронталната част е била твърде слаба.

Тоест имаме доказателство, че мозъкът подбира своите доказателства.

Последиците от тази констатация не са за пренебрегване. Изследователският екип например твърди, че етикетите „Пушенето убива“ не работят. Ще има още бизнес за брачните агенции: хората до последно не искат да осмислят факта, че процентът на разводите достига 50%.

„В мозъка има едно много фундаментално предубеждение (в посока към оптимизъм)“, твърдят учените от Лондон.

Техни колеги от Университета в Кардиф ги хвалят за сериозното изследване и отбелязват, че мозъкът се държи като „учен“: в процеса на вземане на решение, той тества спрямо реалността прогнозите, които си прави.

Впечатляващо е как толкова сложен орган като мозъка понякога използва сложните си невронни мрежи, за да опровергае доказателствата и да даде погрешен, оптимистичен отговор.

Не можем да оценим еднозначно склонността ни към оптимизъм. От една страна, той е добър за здравето, като голямо изследване сред почти 100 хиляди жени доказва, че смъртността сред оптимистките е по-ниска. Но от друга страна, оптимизмът понякога е подценяване на риска.