По своите размери, проблемът с бездомните кучета, който имат много страни по света, е немислим в контекста на американските стандарти. Глутниците по улиците и селата винаги са били част от пейзажа на развиващите се държави, но експлозивното нарастване на популациите им, нарастващите атаки върху хората и епидемиите, които въпреки опитите на здравните власти, не могат да бъдат изкоренени, превръщат проблема на уличните кучета в световен проблем и приоритет в областта на опазване на общественото здравето. Това пише в сайта си американската The National Animal Interest Alliance.

Световната здравна организация е пресметнала, че всяка година на улиците излизат по 200 млн. бездомни кучета. Годишно в света умират по 55 000 души, заболели от бяс след ухапване от куче. Други 15 хил. души се подлагат на дълго и трудно лечение заради други опасни болести. 95% от тези случаи се констатират в Азия и Африка.

Само в Бали броят на уличните кучета е над 500 хил. През 2008 година в страната отново се е появила епидемия от бяс и досега от нея са починали 78 души. Въпреки, че са били изтребени между 120 хил. и 200 хил. животни, а близо 262 хил. са били ваксинирани, епидемията продължава да се разраства. Заради недостиг на ваксини за хората, в Бали е забранено да извеждаш кучето си на улицата, дори да е домашно. Това е може би първият подобен закон в света.

Кризата с епидемията от бяс в Бали не е уникален случай. Индия също страда от проблеми заради уличните кучета. В Багдад пък  програмата за изтребление е била поръчана лично от Садам Хюсеин, който е целял да унищожи 1 млн. улични кучета.

В Банкок и в много други азиатски и африкански държави уличните кучета и болестите, които разнасят, са част от живота. Там на квадратен километър живеят по 200 кучета. Често скитащите по улиците на градовете кучета стават причина за катастрофи. Освен, че разнасяйки болести, те са проблем за хората, които живеят в тези страни, кучетата създават опасност и за туристите.

Кризата със свръхпопулацията на улични кучета привлече вниманието на западните хуманитарни организации и природазащитниците. Световната здравна организация работи агресивно, често партнирайки си с неправителствения сектор, за разпространението на ваксини против бяс, както и на медикаменти за последващо лечение на пострадали от кучета.

Една от най-успешните неправителствени организации, работещи по проблема, е Ветеринари без граници. Те опитват да помогнат на местното население да се предпази от болестите, които кучешките популации нанасят и да предпазят храните си от зарази. В същото време природозащитници в Азия, Евразия и Близкия Изток, части от Латинска Америка и Карибите се ориентират към друго решение на проблема - кучешките приюти. В Шанхай и Сингапур подобни кучкарници са изградени с държавни пари. На повечето места обаче за тези приюти се грижат гражданските организации, където доброволци се грижат за спасените животни.

Това са добри практики, но когато западът предлага своите идеи за справяне с проблема, трябва да има предвид разликите между развиващия се свят и ситуацията в държавите от третия свят. Стопанисването на куче като домашен любимец е по-често срещана практика в развиващия се свят. В държавите от третия свят кучетата просто окупират домовете на хората или скитат в покрайнините на градовете и се хранят от сметищата. Така че разликата между ситуацията с бездомните кучета в САЩ и положението в развиващия се свят, са много големи. Сравнение може да има само ако променим годината на 1800 година, когато конете са били основно транспортно средство в Америка, домашните животни са бягали на свобода, а организираното събиране и извозване на боклука още не е било измислено.

Опитите за радикално решение на проблема с кучетата в страните от третия свят чрез отстрел и отравяне веднага намериха място на първите страници на вестниците и навлякоха критиката на Запада. Но когато хората все още се борят с глада и трудно намират подслон за себе си и своите семейства, където кучешкият бяс е епидемия, ваксините са дефицитна стока, а достъпът до лечение е ограничен, контролът над кучешката популация е въпрос за оцеляване на човешката популация.

На САЩ им трябваха век и половина, за да поставят под контрол проблема с бездомните кучета. Той е решен едва от 10 години. Всъщност, в момента в Америка има проблем не толкова със свръхпопулацията на животните, а с липсата на достатъчно кучета, които да отговорят на търсенето от страна на стопаните, които искат домашен любимец. Това води до там, че често се осиновяват кучета с лош нрав и здравни проблеми. В момента организациите, които преди години се опитваха да спасят животните, прибирайки ги от улиците в приютите, сега се занимават с това да намерят донори, които да платят лечението на кучета, страдащи от сърдечни проблеми или други подобни, които изискват скъпо лечение и грижи. Други пък внасят кучета от чужбина. Така например в началото на тази година е бил осъществен внос на 222 кучета от Пуерто Рико през организацията Puerto Rico Animal Welfare Society, която е стимулирана да действа в тази насока с грант от $ 100 хил. Организацията има и отличие за това, че е допринесла за най-много осиновявания на животни.

Друг е въпросът, че не всички от животните, които пренасят към Америка успяват да оцелеят. Така например, след като са кацнали със самолет във Флорида, 100 от пуерториканските кучета са се разболели или са побеснели. Много от кучетата са били заразени с паразити по време на пътуването. И макар, за да бъдат приети в Америка е трябвало да са поне на 4 месеца и в добро здравословно състояние, някои от кучетата в пратката са били едва на 4 седмици. Нито едно от тях не е било върнато обратно от Флорида. Напротив. Всяко нуждаещо се е получило лечение средно за $ 185 хил.

Кучешкият бяс е официално обявен за изкоренен през 2006 година. Вносът на кучета обаче се извършва от държави, в които бясът все още е епидемия. Природазащитническите организации представят тази си мисия като спасителна, но тя може да бъде опасна и със спорна етичност. Отделно, че е и доста печеливша, според отчетите им. Средно за спасяването на едно куче се харчат по $ 1 800, което е повече, отколкото е средният доход на едно пуерториканско семейство за месец.

Според The National Animal Interest Alliance практиката по внос на кучета е опасна и законите трябва да се затегнат, в противен случай може да възникнат нови трагедии.