Не демокрация, а капитализъм е това, от което се нуждае Египет, пише анализаторът Фрейзър Нелсън в британския вестник Telegraph. Повод за това са новите изблици на народно недоволство по улиците на Кайро от последните дни. Кадрите са същите като тези, които гледахме преди две години, но сякаш прожектирани отзад напред. "Египетския експеримент с демокрацията изглежда завърши с унизителен провал", пише Нелсън.

 

Той обръща внимание, че постовете в Twitter, които разпалиха Арабската пролет преди три години, сега са се обърнали в констатации на самосъжаление и отчаяние. Авторът цитира един от тях: "Египет ме научи, че демокрацията е лъжа и че избрания президент е мит".

 

Има причина хората да се чувстват по този начин - действително египетските избори се превърнаха в нещо като ирландски референдум за влизането на страната в Европейския съюз - там имащите право на глас можеха да отговорят както си поискат, стига отговорите им да съответстват на желания резултат от допитването. В Египет армията не хареса това как се развиват нещата и поиска от хората да гласуват отново.

 

Докато Западът празнуваше това, че Египет се присъединява към общността на демократичните държави, то египтяните страдаха от икономическа криза - дефицитни горива, храни и липса на сигурност.

 

Арабската пролет бе порив към свободата, не задължително към демокрацията, заключава авторът на анализа. Вземете за пример Мохамед Бауазизи, който се самозапали на уличен пазар в Тунис преди две години. Според семейството му той е нямал политически искания, заради които е направил това. Онова, което е искал, е да може да продава свободно на пазара, без да трябва да плаща подкупи на полицията или да се страхува, че тя може да му конфискува стоката. Това е саможертва в името на капитализма.

 

Същата е тезата, на перуанския икономист Хернандо де Сото, който е направил колекция от подобни случаи и в Египет. Той е ригистрирал поне 60 такива казуса, които са останали встрани от вниманието на медиите. Това, което ги обединява, е че хората са протестирали срещу липсата на фундаментална свобода да притежават и придобиват, което е чистата форма на капитализма.

 

Според автора на анализа в повечето развиващи се страни подобни права не съществуват на практика, макар да са написани по закон. Процесът по придобиване е толкова усложнен от лицензионни режими, бюрокрация и корупция, че могат да си го позволят само малцина. Това обяснява в голяма степен проблема с бедността по света.

 

Само за пример, за да отвориш малка пекарна в Кайро, са необходими 500 дни ходене по ведомствата. Да стартираш бизнес в Египет означава да си готов да преминеш през 29 правителствени агенции. Същото е положението и в други държави, където припламна искрата на Арабската пролет. Ако нямаш парите и времето, колкото и да си добър в това, което искаш да правиш, ти си обречен до живот да работиш на черния пазар и няма как да се измъкнеш от бедността.

 

В анализа си Фрейзър Нелсън признава, че онези, които обясняват случващото се в Египет като протест срещу липсата на свободен глас, са прави. Това обаче не изчерпва всичко. Тезата, че в случая е нужен капитализъм, а не толкова демокрация, не е нова. Още Маргарет Тачър настояваше, че да си демократична страна не е достатъчно, защото едно "мнозинство не може да направи така, че грешното да стане правилно". Свободата зависи от здравината на институциите - законът и редът, свободната преса, полицията и армията, които служат на правителството, а не го надзирават. Историята го доказва - Русия, Афганистан, Ирак, а сега и Египет. Фасадата на демокрацията може да изглежда ужасно примамлива, но стабилността на институциите е това, което предрешава дали една нация ще просперира или ще се провали.