Андрей Пръмов, финансист и управител на „Адлон Дисконт” пред darikfinance.bg за движението на световните валутни пазари, скокът на еврото и петрола.

Изненада ли е за вас последното движение на световните валутни пазари?

Изобщо не съм изненадан, разбира се! Често казваме,че прогнозите са умряла работа. Ще цитирам Алън Грийнспън – „С по-голяма сигурност можеш да прогнозираш, ако хвърлиш монета, дали ще се падне „ези или тура”. Но факт е, че още преди време беше ясно, че европейската валута (защото ние сме се вторачили в нея след като сме европейци и затова ще се спра на курса долар-евро), в глобалния икономически цикъл ще настъпи моментът, в който еврото значително ще поскъпне спрямо долара. И този момент настъпи. Но с колко и кога ще се случи – това е мъглявата работа. Иначе е ясна тенденцията на дългосрочно поевтиняване на курса на долара не само спрямо еврото, но и спрямо цяла кошница от валути. Не случайно в централната банка на САЩ - Федералния резерв изчисляват т.нар. търговско претеглен курс на долара, който е претеглен към курсовете на техните основни търговски партньори. Там влизат много азиатски валути. Там, ако знаете колко е драстична промяната на курса на долара, особено към тези валути, които не са регулирани, като китайския юан, например. Защото САЩ са с много голям търговски дефицит особено към тези държави. Това е една дългосрочна тенденция. Всеки знае, че производства и услуги се изнасят от Щатите и това се отразява на търговския баланс. Произведена от американска компания в Китай стока и вкарана в Щатите е вносна. В баланса на фирмата обаче тя не е вносна стока, но в търговския баланс се отчита като внос. Как се балансира и защо в Щатите не са особено обезпокоени от това, че имат огромен търговски дефицит!? Притеснени са, но не особено от макро гледна точка. Защото парите, които САЩ заплащат за вноса на тази стока, която всъщност е произведена в американски заводи, се връщат под формата на капиталови инвестиции. Това е същината на всички тези глобални процеси, които притесняват света. Затова курсът на долара пада. Всичко в този свят е циклично. Нищо не се развива по права линия. Има си цикли и лично за мен това, което наблюдаваме на валутните пазари, е горе-долу края на този цикъл на поевтиняване на долара. Аз често пъти в разговори с мои колеги обичам да казва, че хората просто имат къса памет или пък тези, които са в бизнеса не оцеляват достатъчно дълго, за да помнят 10 и повече години назад. Десет години назад ние бяхме точно на тези нива, на които сме днес. Аз мога да преброя поименно хората на пръстите на едната си ръка/ и даже ще ми останат няколко пръста/, които си спомнят тези тези времена и са били в бизнеса. Те не са изненадани. Изненадани са тези „от вчера”, дето са свикнали курсът на долара да бъде 2 лева. Това е.

Тоест, по-вероятно е след известно време да се пречупи сегашната тенденция (без да хвърляме монета)?

Приема се, че спада на курса на долара е свързан със спада на темповете на растеж на американската икономика в сравнение с темповете на растеж на европейската икономика и на азиатските икономики. И това е така. Но когато в САЩ се забавя растежа, след това се забавя растежа и в европейските икономики, и в азиатските. Защото те макар и в по-малка степен съотнесено спрямо положението преди 10 години, са много тясно свързани с американската. И не говорим само за търговски потоци, но и за капиталови, инвестиционни потоци и.т.н.
Валутните пазари и спекулативните пазари търгуват очаквания. Хората очакват в САЩ да се забави растежа, но той не се забавя. Ние сме се вторачили в рамките на месец, тримесечие, една година. А всъщност трябва да се гледа малко по-широко. Ако ситуацията се погледне от макро точка, всъщност това е корекция на някакви натрупвания, в частност на този често цитиран голям външнотърговски дефицит на САЩ. Той трябва да бъде в някакви по-контролируеми рамки и това ще стане.

Вие казахте 2 причини, може ли да посочите другите причини, които все се търсят при резки корекции, освен спекулациите и растежа на американската икономика?

Това е. Има разбира се и външнополитически причини, но в момента са на по-заден план. Ако конфликта в Близкия Изток и Средна Азия се разрази отново или излезе на една нова орбита, то най-вероятно ще се търсят външнополитически причини. Не случайно курсът на златото е много висок. Дори аз не я помня на тези нива.

Защото златото всъщност е бягство!

Да, бягство е. Бягство е заради високата цена петрола, бягство от долари. Къде да отидеш, така че хем да си в долари, хем да не си в доларов актив. Не е лесно човек да промени структурата на активите си. Златото е естествен избор, ако активите са ти в долари и имаш алтернатива хем да имаш активи в долари, хем да не са във форма, която да не се обезценява всеки ден.

Какво ще стане, ако Китай реши да превалутира част от резервите си, кавито информации се появиха?

Какво ще направи Китай с всичките тези трилиони долари, които ги има!? Ще отиде да купи евро на тези високи нива? Ами няма да стане това. Искам да уточня. Очевидно визирате изказването на някакъв чиновник от вторник вечерта. В контекста на конкретното събитие аз мога да го оприлича на изказване по валутно финансовата политика на българското правителство от страна на някой средно отговорен чиновник в Министерството на културата. Този човек няма толкова нищо общо с централната банка на Китай и с ръководството на Комунистическата партия, колкото не може да си представите. Но това го знаят малцина. Иначе прочитат едно китайско име, прочитат едно заглавие на една новина и казват - край тук е настъпил Содом и Гомор. Не е настъпил Содом и Гомор, защото никой не се е изказал. Това е все едно да четеш мнение за устойчивостта на Валутния борд в България от така наречените масови вестници. Кой ще го вземе насериозно – никой. Обаче се „шашкат” инвеститорите и „хайде юруш на маслините” - курсът става 1,47 и на следващия ден е по-нисък. Кой печели – не инвеститорите. Печелят професоналните оператори.

Защо тогава и петролът поскъпва?

При петрола също има сходна комбинация от причини. Първо истината е, че търсенето е много голямо. И то е много голямо за първи път от страни като Китай и Индия, които едновременно с това, че са големи и развиващи се икономики, са и страни където цените на петрола са регулирани. Вие можете ли да си представите, че в Китай не бяха променяли производствената цена на петрола с десетилетия. В Индия е същата история. Но какво искам да кажа. Там производствата не страдат толкова много от повишената цена на петрола, защото цените не са пазарни. Това може би не е най-водещата причина, но може би най-важната е нарасналото търсене. Китай вероятно в скоро време ще излезе на първо място, като потребител, но там всичко е като в страна на огледалата. Всичко е изкривено. Не можеш да кажеш точно какво става. Защото тази смесица на пазарна с регулирана икономика води до големи изкривявания. Но това си е техен проблем.

И все пак в сряда петролът почти достигна 100 долара за барел!

100-те долара ние ще ги видим. Мен ме е страх, че ще ги прескочим, защото паниката и спекулативните очаквания в съвсем краткосрочен план могат да закарат и до 120 долара за барел. Но честно да Ви кажа не виждам кой ще го плаща. Не защото няма пари. Напротив, пари има. Това е още една причина да се показват цените не само на петрола, но и на всички производствени стоки – метали, зърнени храни и др. Търсенето нараства, населението расте. Говоря глобално. Парите растат. Има държави, за които ние сме свикнали някак си да ги смятаме (поне моето поколение) за недоразвити, за бедни и изостанали, като Бразилия, като Китай или Русия. Сега това са някакви титани на световната икономика. И не става дума само за енергийния сектор. Наскоро четох един доклад на водеща инвестиционна банка за състоянието на руската икономика и няма да повярвате какви неща пише там, ако живеете с представите на времето Горбачов. Същата работа е и с петрола. Факт е, че петролът с доставка след 1 г. е 78 долара за барел, а не 100. За януари 2008 г. по едно време вчера беше 78 долара или 20 долара под тази за незабавна доставка. Никой не се презапасява, просто това е състояние, което показва, че в момента няма петрол. А не че избощо няма.

Какво обаче да очакваме, каква е вашата прогноза?

Цената на петрола е свързана с цените на дериватите. Сегашното състояние на петролния пазар е следното. Водещи са цените на дериватите. Те са тези, които дърпат цената и на суровия петрол. Защо? Защото производство на горива от петрол изостава от търсенето. Търсенето на горива нараства много, а няма рафинерии. И докато не настъпи глобален спад на икономическата активност / а той ще настъпи, това е цикличност/ няма да настъпи и значително намаление на търсенето на петрол. Дотогава цените ще продължават да се качват както на дериватите (бензин и дизел), така и на суровия петрол, защото това е логиката на пазара. При тези цени в момента вече е икономически изгодно да се добива нефт от дъното на тексасткия залив на 10 000 метра дълбочина, нещо което преди при цени от 20 долара за барел въобще не се дискутираше. В Русия вероятно ще стане изгодно да се добива от онези места, които са вечно замръзнали, а в Канада има някакви неизброими залежи от нефтени шисти, от които ще стане изгодно да се добива нефт и това се прави вече. Ще се открият съвършено други хоризонти за развитие на тази индустрия, но не при цени от 40 или 60 долара за барел. И тук да приключим с петрола. Тази сутрин чух една прогноза по CNBC - поредната прогноза на петролен гуру - който казва, че реалната цена на петрола е между 65-70 долара за барел, а всичко друго до 100 долара е рискови премии и спекулативни натрупвания. И че той, а и Световната петролна асоциация, прогнозират средна цена на петрола от 78 долара за барел. Но всичките тези прогнози са изсмукани от пръстите. Ние не знаем какво ще стане, а най-вероятно ще видим цени над 100 долара за барел, докато има кой да ги плаща.

*Заглавието е на редакцията