След 11 години и 39 млрд. долара инвестиции, Exxon Mobil Corp., Royal Dutch Shell Plc и техните партньори се нуждаят от още съвсем малко време и пари, за да пуснат на пазара нефт, добит от находището рекламирано като най-голямото в света, откривано от четири десетилетия насам.

Намиращ се около изкуствено изградени острови на 70 км от крайбрежието на Казахстан, проектът Кашаган е само на няколко месеца от завършване. След като бюджетът му беше надхвърлен с 15 млрд. долара, а разработването му изостана с 8 години от графика, пише Bloomberg.

 

И докато пускането на първата фаза на добива предстои скоро, казахстанското правителство оказва натиск върху инвеститорите да вложат още повече средства във втората фаза. Всичко това повдига въпроса дали западните компании ще спечелят нещо от цялото начинание.

 

Кашаган, в който има достатъчно петрол, за снабдяване на света за шест месеца, се превърна в поучителна история за петролните компании в глобален мащаб, с оглед на това, че до 2035 г. се очаква в сектора да бъдат похарчени 20 трилиона долара за откриване и разработване на нови находища.

 

Разходите за разработване на находището в Кашаган нараснаха, тъй като инженерите подцениха ситуацията. Сондирането в Каспийско море, което е замръзнало почти 5 месеца, всяка година се оказа много по-сложно от очакваното.

 

Проектът е от жизненоважно значение за доживотния лидер на Казахстан Нурсултан Назарбаев, тъй като страната разчита на петрола за 18 на сто от брутния вътрешен продукт и за възстановяване на икономиката след опустошителната банкова криза. Националната петролна компания на Казахстан планира втората фаза на Кашаган да стартира до 2017 година. Партньорите обаче не са готови да бързат.

Добивът в Кашаган не е само сложен, но и потенциално смъртоносен. Суровият петрол се намира на 4 200 метра под морското дъно в своеобразен резервоар под високо налягане. При това съдържа големи примеси от токсичен сероводород.

 

Решението е намерено чрез създаване на изкуствени острови в Каспийско море. Върху тях са разположени измервателни станции, които да засичат изпускането на газ и през цялото време следят дали концентрацията на леснозапалимия, токсичен сероводород не надминава 15%.

 

Всяка седмица 5500 души, работещи на петте острова провеждат тренировки за извънредни ситуации. Предвижда се след стартирането на добива броят на служителите да бъде намален до 250.

 

Изградените структури за добив са обвити в непромокаеми мембрани, за да запазят от замърсяване Каспийско море.

 

А за да се предпази есетрата, която дава друг скъп експортен продукт – хайвера, находището е заобиколено с бариери. Дълбочината на водата е само 3 до 6 метра. Солеността е ниска, и при зимни температури, често падащи под 30 градуса по Целзий, цялото море замръзва в продължение на пет месеца от годината.

 

Всичко това доведе до оскъпяване на проекта от 24 млрд. долара, до над 39 млрд. долара.

Наградата за всеки от петте големи партньора е по 252 000 барела суров петрол на ден, след достигане на пиковата мощност, когато втората фаза на проекта вече е в ход.

 

Петролните компании целят да имат в портфейлите си подобни находища, с които да диверсифицират доставките от държавно контролирания добив в Близкия изток.

Exxon, Shell, Total, Eni SpA и КазМунайГаз, държавната петролна компания, притежават по 16.8% от Кашаган, ConocoPhillips има 8.4%, а японската Inpex Corp, 7.6%.

 

Все още обаче няма яснота за втората фаза на проекта. Единият вариант е изграждането на повече острови, подобни на сегашните, построени от 7 милиона метрични тона скала, докарани от намиращо се на 300 км незамръзващо пристанище в южно Каспийско море.

 

Кашаган първоначално ще може да произвежда 370 000 барела на ден, които ще се увеличат до 450 000 барела на ден през 2016 г.

 

Изграждането на втората фаза на проекта би увеличило добива повече от три пъти, до 1.5 млн. барела на ден. Така Казахстан ще добива по над 3 млн. барела на ден, или колкото Либия преди бунта срещу Муамар Кадафи.