Монтана влезе в новините, но с лошо. Според представителна статистика на Асоциацията на индустриалния капитал в България 62.5%  от хората в този град са работили за определен период в сивата икономика през последните 5 години. Това подрежда региона на първо място в страната по този показател.

Посочените данни представляват част от изнесените на кръгла маса резултати. Събитието е част от проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Република България.

50% от населението счита, че относителният дял на сивия сектор в Монтана е между 50 и 75%, според други 20.8 % от населението делът на сивия сектор в града и областта е между 41 и 50 %, а според 41.8% от работодателите в региона процентът на неформалната икономика в града и областта е между 41 и 50%, показва още изследването.

При липса на адекватни мерки за ограничаване на неформалната икономика, сивият сектор може сериозно да разшири своето присъствие в Монтана, отбеляза председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев на срещата.

Друг показател, по който Монтана заема първо място в страната, се отнася до лицата, реално работили на трудов договор за определена сума паралелно с устна договорка за допълнително заплащане. Според изследването 45.8% са участвали в подобни практики.

Сключването на договори със скрити клаузи, т.е. на договори, които не отразяват реалните трудови отношения между работодателя и работника, а също така и спестяването на осигуровки представляват най-масовите нарушения на трудовото законодателство и едновременно с това най-масово прилаганите сиви практики. От което  следва извода, че в национален план социалните и здравните права на работниците и служителите от Монтана са застрашени и нарушени в най-голяма степен . 

Изследваните лица от Монтана посочват, че работят в неформалния сектор заради възможността да получат повече реални пари – на момента, без удръжки.

Ситуацията в Монтана е специфична и резултатите от социологическите изследвания подсказват реална възможност за динамично развитие на сивия сектор, защото 25% от населението в страната като цяло декларират готовност да работят без трудов договор, докато този процент за жителите на Монтана е 66.7% и защото 43.8% от населението в страната като цяло са готови да работят на трудов договор за определена сума по трудов договор плюс устна договорка за допълнително заплащане, докато този процент за  жителите на Монтана е 88%.

Главните причини за ползването на сиви практики и похвати се коренят в невъзможността както на работодатели, така и на работници и на служители да балансират своите краткосрочни и дългосрочни цели, интереси и потребности.

В условията на криза приоритет получава стремежът да се генерират свободни парични средства за посрещане на непосредствените бизнес и лични нужди. Преобладаващото мнозинство от хората в Монтана споделят, че средномесечните им доходи са крайно недостатъчни и с тях не могат да покрият реалните си разходи.