В България има две "срамни" неща, които ни е трудно да обсъждаме с шефовете си. Едното е когато говорим за пари, а второто е когато нещо в офиса ни разболява. Не би трябвало да е толкова трудно да отстояваме правото си на здравословни и безопасни условия на труд в България, при положение, че и нормативната уредба, и контролните органи са си на мястото.

Получава се обаче така, че хората редовно се оплакват от това как "им вземат здравето" на работа, а в същото време работодателите недоволстват от прекомерната бюрокрация с изискванията за безопасност. Защо се получава така, ИконоМикс потърсихме да разберем от инж. Деяна Илиева. Тя е специалист по безопасност и здраве, одитор на системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд, докторант по "Ергономия и промишлен дизайн" към Химико-технологичен и металургичен университет и създател на най-големия и единствен сайт по темата Otgovori.info .

Вие сте специалист по трудова медицина. Често ли се налага да обяснявате какво точно е това?

Знаете ли, имах една среща с моя приятелка, която работи в Англия. Когато тя ме попита какво работя, аз й отговорих че се занимавам с безопасност и здраве при работа и допълних, че тя може би не знае за какво става въпрос, при което тя ме изпревари, че напротив,  много добре знае какво е това, защото при тях в Англия непрестанно се говори за това, тъй обезщетенията са огромни, ако стане нещо. В същото време в България обикновено ме поглеждат въпросително и очакват от мен да обясня нещо повече. Известно е като охрана на труда и то го разбират предимно хора, които помнят социалистическото време.

И счетоводителите, които най-често се занимават с това ...

За съжаление много често счетоводителите правят това, а то не е тяхна работа. Те съвместяват дейностите, защото така се избягва назначаването на лице, което да извършва работата на практика. Тази дейност не се свежда само до това да се оформят документи, с които да се доказват пред контролните органи, че нещо се прави в тази насока.

Как смятате, знаят ли си работниците правата по отношение на условията на труд?

Те често не знаят своите права и не са информирани достатъчно. В едно проучване от 2010 година се казва, че в България работещите са най-добре информирани по отношение на безопасност и здраве при работа, че участват най-активно в дейностите по здравословни и безопасни условия на труд спрямо останалите европейски страни.

Но това е статистика. Предполагам, че реалността е по-различна?

Тя е по-различна, защото тази статистика е по документи. Основните проверки на контролния орган - Инспекция по труда, се извършват по документи. Лесно е да се оформят такива типови документи, в които се казва, че работещите участват в организацията на дейностите, че имат свои представители, които са информирани какво се случва във фирмата, а реално на практика тези работещи не знаят, че имат представители, за които се декларира в Инспекцията по труда

Тези правила за безопасни и здравословни условия на труд еднакво ли защитават и работодателя, и работника?

Нормативната уредба е съставена така, че да защитава и работодателя, и работника, но в по-голяма степен се акцентира върху защитата на работника. Получава се така , че работещите често страдат от това, че не са достатъчно добре информирани, докато работодателите страдат от това, че има пропуски в нормативната база. И докато едното може да бъде преодоляно чрез по-широка информационна кампания, то по отношение на проблемите на работодателите са необходими съответни промени в нормативната база, които ги чакаме от 10 години, някои от тях.

Може ли да цитирате примери, в които работодателите са поставени в трудна позиция заради изискванията?

Напоследък се говори за микро, малки и средни предприятия и се обръща особено внимание на здравето и безопасността в тези предприятия. Мога да ви дам пример с работодател, който не желае вече да е такъв, поради икономическата обстановка, но не може да престане да бъде работодател. Представете си, че имате едно малко магазинче, наели сте продавачка, изпълнили сте всички изисквания за трудов договор и осигуровки. В един момент обаче осъзнавате, че не можете да продължите да работите, искате да затворите магазина, но се оказва, че продавачката е майка на дете до 3 годишна възраст. Съответно трябва да минете през една дълга процедура по искане на разрешение от Инспекция по труда, за да освободите  тази работничка. Може да не получите разрешение. Този отказ не подрежи на обжалване, той е краен, дори и пред съда не може да го обжалвате. Така се стига до там, че вие нямате магазин, но имате продавачка.

Или друг пример. Колеги споделят за случаи, в които работникът прикрива свое заболяване. В последствие се оказва, че тези здравословни проблеми пречат или могат да бъдат опасни при изпълнение на задълженията на този работник не само за него, но и за неговите колеги. Например, имате случай при постъпване на работа работник, носи медицинско свидетелство от личния лекар, в което пише, че е напълно здрав. След няколко месеца се оказва, че този работник е без един бял дроб. Говорим за арматурист, който работи на височина, в екип с колеги. Работодателят в този случай не може да направи нищо друго, освен да мине отново по дългата процедура с искане за разрешение от Инспекцията по труда.

Мога да ви дам и пример с пазач, който е нает само за нощни смени. Като изтекат шестте месеца на изпитателния срок и мине на постоянен трудов договор, той носи ТЕЛК-ово решение, че е диабетик и не може да работи нощна работа. Работодателят няма какво да направи, освен да уволни някой от останалите си работници или да премести някой друг да кара нощните смени, а междувременно може да уволни пазача само с разрешение на Инспекцията по труда или срещу обезщетение от 4 работни заплати, ако работникът се съгласи.

Добре, но такива фалшиви медицински могат доста лесно да се намерят. Как може работодателят да се защити от тях?

Работодателят може да осъди личния лекар, при което него ще го глобят 1 000 лв., но това не означава, че работодателят не трябва да мине по дългия път.



Напоследък, поне по мои наблюдения, малките и средни предприятия изпитват огромни затруднения, ако щете дори редовно да си плащат осигурителните вноски на служителите и то не защото искат да ги скрият, а защото нямат този приток на пари. Така те са изправени пред алтернатива да продължат да съществуват и да плащат на работниците си или да си затворят предприятията. И тогава, за да покриват всички изисквания за трудова медицина, безопасност на служителите, ежегодни прегледи,  им идва вече в повече ...

Това за ежегодните прегледи е широко разпространена заблуда. Има го като изискване за много малка част от дейностите. Например за работа в офис, ако сте над 40- годишна възраст и работите с компютър, тогава има изискване за ежегоден преглед при очен лекар. За съжаление се спекулира с тези прегледи и то често от службите по Трудова медицина.

Тоест, не е чак такова бреме за работодателите да изпълняват ангажиментите си по безопасност?

Аз смятам, че не е чак такова бреме, когато имаш консултант, помощник, който да направи така, че нещата да вървят леко. Консултантът е службата по трудова медицина, която така или иначе работодателят е задължен да има. Нека тези работодатели да се възползват максимално от това, за което всъщност плащат.

Да, но ако консултантът каже, че в този офис примерно мониторите са стари и могат да увредят зрението на служителите или пък че столовете нямат облегалки, работодателят едва ли би искал да получи такъв съвет, защото после ще трябва да го изпълни?

Препоръките не са задължителни. Трябва да се прави разлика между това, което е нормативно изискване и това, което консултантът препоръчва в повече.



Имате ли впечатление в какъв тип предприятия работодателите се грижат за това работниците са здрави и в безопасност?

В голяма част от предприятията, чиито собственици са от чужбина, се обръща много сериозно внимание на тези изисквания. При тях проблемът е, че водят двойна документация - един път, за да удовлетворят външния собственик, и втори път, за да отговорят на изискванията на контролните органи в България.

Да влезем пак в един офис. Какви са най-честите неща, които служителите не знаят?

Най-честият въпрос е какви температури трябва да бъдат осигурени в помещенията през летния сезон. Отговорът е много прост. През лятото максимално допустимата темпера в един офис трябва да бъде 31 градуса, а препоръчителната разлика между вътрешната и външната температура не трябва да бъде повече от 10 - 15 градуса. Защото когато навън е 40 градуса и вие сте сложили климатика на 20 градуса, това са 20 градуса разлика и влизайки и излизайки от офиса само два пъти на ден, вероятността да се разболеете нараства многократно. За това и през лятото и ма толкова много настинки.

А през зимата на колко трябва да настроен климатика, ако навън е -19 градуса?

Разликата е, че през зимния сезон вие сте се подготвили с топли дрехи, които да облечете, когато излизате навън и така стресът е по-малък. Докато през лятото сте по-леко облечени и съответно, излизайки навън, няма накъде повече да се съблечете, за да компенсирате стреса от температурната разлика.

Ако даден служител работи в офис, в който е над 31 градуса през лятото,  какво може да направи той, за да отстои правото си?

Единственият начин за сега в България е чрез подаване на сигнал в Инспекция по труда, която да извърши съответната проверка.

Съответно да си изгуби работата...

Понякога проблемите не са толкова с работодателя, колкото с колегите. Особено в офисите от така наречен „американски тип“. Тогава не работодателят е основният виновник за постигането на оптимална температура, а разбирателството с колегите.

В България вече става много горещо през лятото. Как мислите, имаме ли шанс да вкараме сиеста в работния ден?

Всъщност такива препоръки има. Когато започнат високите температури от Инспекция по труда традиицоно препоръчват на работодателите да въведат по-различен режим на труд  и почивка, особено когато става въпрос за работа на открито. Така че работодателят може да раздели работният ден на две части. Проблемът е, че самите работещи не желаят това. Те искат да знаят, че в 17:00 или в 17:30 часа ще приключат работа и ще се приберат, а не , че в 17 часа тепърва ще отиват на работа до 20 часа, да речем.

Вие сте автор на най-големият и единствен сайт по безопасни и здравословни условия на труд. Често получавате запитвания от читатели. За какво най-често ви търсят?

Аз винаги казвам, че на първо място съм специалист по безопасни и здравословни условия на труд и много по-малко познавам изискванията по отношение на трудови правоотношения. За съжаление ме търсят по всякакви въпроси, включително свързани с ангажименти на ТЕЛК, за трудоустрояване или пък за малки деца, за проблеми свързани със заплащане. Понякога  ме бъркат с Инспекцията по труда и към мен са подавали оплакване и съответно са търсили отговор защо не вземам мерки. Това показва, че има дупка, празнота в тази информираност и достъпност на държавните органи по отношение на безопасност при работа.

В края на миналата година участвахте в Световния конгрес по безопасни и здравословни условия на труд, който се проведе в Истанбул. Какво ви направи впечатление от практиките, които прилагат колегите ви по света?

Конгресът беше едно чудесно преживяване. Наистина видяхме къде са останалите страни не само в ЕС, но и в цял свят, но най-интересното беше, че видяхме какво е при нашите съседи в Македония. Там някои неща са регулирани по-добре, отколкото тук, смятам аз. Например така широко обсъжданата оценка на риска тук може да се прави от всеки. Не се изисква квалификация и опит. Има го като изискване, но не е ясно каква точно квалификация и за това и никой не я търси. Докато в Македония се преминава през специален изпит, за да имаш право да извършваш тази оценка.

На този конгрес какво се оказа – в България добре ли вървим, сравнено с останалия свят?

Не разбрахме. И знаете ли защо не разбрахме? Защото от българска страна имаше голяма група участници, но всички те бяха там по своя инициатива. Нямаше нито един представител нито на Министерство на труда и социалната политика, нито на Инспекция по труда. Като се има предвид, че събитието бе в съседна Турция, не говорим за големи разходи, така че явно заинтересоваността тук е на такова ниво.