Когато Кси Дзинпинг катапултира на върха на йерархията в комунистическата партия през 2007 г. единственото нещо, което повечето хора в Китай знаят за него е, че е женен за изключително популярната военна певица Пън Люан.

Той обаче е човекът избран от конклав от политическите брокери да стане следващият лидер на най-многолюдната нация в света, пише FT.

Почти сигурно Кси ще наследи президента Ху Цзинтао като генерален секретар  на Комунистическата партия в края на тази година и като президент и върховен главнокомандващ скоро след това.

Подобно на повечето от политическите лидери на Китай Кси е енигматична фигура.

Някои казват, че е силен националистически лидер, който може да опита да се конфронтира със Запада, други твърдят, че е прозападен, но изолиран политик, а има и такива, които спекулират, че новият лидер може да се превърне в китайския Горбачов.

Посещението му в САЩ през тази седмица, където той беше посрещнат все едно вече е станал държавен глава, не допринесе с много за осветляване на неговите политически нагласи.

Роден през 1953 г, Кси е син на революционен генерал, което му дава много привилегии от ранна възраст. Той живее в охолство, за което обикновените китайци не могат дори и да мечтаят.

Но всичко се променя, когато баща му, Кси Зиангксун е задържан през 1962 г. в една от политическите чистки на Мао Цзедун. Луксът е отнет от младия Кси, който в следващите 15 години живее под клеймото - син на контрареволюционер.

Така на 15 години, момчето, заедно с милиони други деца на интелектуалци и неудобни на Мао фамилии е изпратен в провинцията "да се научи на труд" и става част от голямото фиаско на Културната революция в края на 60-те години на XX век.

Кси е заставен да се труди в малко село в провинция Шанси, където спи на пълно с бълхи, направено от тухли легло, вкопано в дупка в земята.

"Получих много горчивина по това време", пише години по-късно Кси. "Но този опит оказа дълбоко влияние върху мен и ме направи земен човек със скромен характер."

Неговите приятели казват, че мизерията в малкото село е била тласъкът, който му е вдъхнал всепоглъщащото желание да стане високопоставен служител на партията и да си възвърне благосъстоянието от детските години.

Докато баща му е в затвора, той се опитва 10 пъти да стане член на комунистическата партия, но бива отхвърлен като неблагонадежден. Едва през 1974 г, в края на управлението на Мао, когато провалът на Културната революция вече е видим, Кси получава възможност да стане партиен член и година по-късно е приет в елитния пекински университет Синхуа.

По времето, когато учи инженерна химия там, Дън Сяопин идва на власт и бащата на Кси е реабилитиран, като след това бива изпратен да управлява провинция Гуандун. Докато Дън прочиства елита от поддръжниците на Мао, за Кси вече няма граници.

През 1979 г. той започва работа като асистент на Женг Биао, министър на отбраната на Китай и стар боен другар на баща му.

През 1982 г, Кси и семейството му правят добре премерен ход, като се връщат в провинцията, за да изградят биография на обикновени хора.

В крайна сметка, през 2000 г. Кси е назначен за управител на провинция Фуян, която граничи с протока между Китай и Тайван. А през 2003 г. става секретар на партията в проспериращата провинция Джъдзян.

Неговото издигане до вицепрезидент и предполагаем наследник на Ху става през 2007 г, само няколко месеца след като той е пратен в Шанхай, за да замени изпадналия в немилост бивш партиен секретар Чен Лиангу, най-висшия китайски държавен служител, арестуван за корупция през изминалото десетилетие.

Този скок се дължи до известна степен на имиджа на Кси като скромен и съвестен служител. През 1997 г, на фона на реакцията срещу партийните "принцове", той влиза последен от 344 новоизбрани членове на Централния комитет на партията.

Критиците му посочват, че е получил докторската си степен по право от Синхуа за работа върху "прилагане на марксистката теория в идеологическото образование", а някои дори твърдят, че е плагиатствал тезите си.

В същото време единственото дете на Кси и Пън е дъщеря, която учи под чуждо име в Харвард.

Но всичко това дава малка представа какъв ще е бъдещият лидер на втората по големина икономика в света. Той си остава загадка, както за политиците, така и за анализаторите.