Зимбабве приключи съставянето на списъка на чуждестранните дружества, чиито правителства са наложили "незаконни" санкции на страната и скоро ще приеме законодателни промени за справяне с тях, съобщава Guardian.

Министърът на развитието на младежта, местното население и икономическите възможности вчера заяви, че съответното законодателство ще бъде наложено скоро, но без да даде повече подробности.

Според него тези компании трябва да служат на интересите на Зимбабве, а не на страни, които вредят на местната икономика.

На конференция през декември миналата година, президентът Робърт Мугабе, който обитава резиденция на стойност 15 млн. долара, заяви, че правителството трябва да предприеме действия срещу такива фирми.

Наскоро той повтори предупреждението си и посочи, че 400 британски фирми в Зимбабве трябва да започнат да играят своята роля в борбата срещу санкциите.

О Хараре считат, че имат "законно право да се справят с всички тези фирми както преценят и да създадат съответното законодателство, което е в национален интерес."

Barclays Bank и Standard Chartered Bank са сред британските компании, опериращи в страната, заедно с минните гиганти Anglo American и Rio Tinto.

Банките са обвинени в присвояване на големи парични суми от вложителите и отпускане на твърде малко заеми.

Великобритания и нейните съюзници наложиха санкции на Зимбабве, след като правителството предприе национализира земята, собственост на европейски граждани и я разпредели между 300 000 местни жители.

В Зимбабве вече 30 години управлява диктатор, който манипулирали избори. В средата на миналото десетилетие правителството разруши домовете на около 2 милиона души в амбициозна програма за промяна на бита на населението и модернизация на икономиката. На хората беше забранено да отглеждат на храна в дворовете си.

Но нови жилища така и не бяха построени, в страната периодично върлува глад, а инфлацията расте с бързи темпове, въпреки деноминацията на местната валута преди година.

След продължила десетилетие рецесия икономиката на Зимбабве реализира 2 години на растеж, благодарение на финансовата подкрепа на МВФ. 92% от населението на страната е образовано, което я нарежда на първо място по този показател в Африка.

Въпреки това Зимбабве е най-засегнатата от Спин пандемията африканска страна, а средната продължителност на живота едва 43.5 години.

Докато светът е вперил поглед в Северна Африка, където населението се бунтува срещу дългогодишните диктаторски режими и ги праща един по един в пенсия, то в Зимбабве не се случва нищо. Няма бунтове, демокрацията е илюзия, както и човешките права, но изглежда най-значимата разлика, която предотвратява реална промяна на статуквото, е липсата на петролни находища.

За световните пазари Зимбабве е незначително петно върху картата на Африка, чиито диктаторски режим заплашва в най-лошия случай и без това ограничените интереси на няколко западни компании.

Находищата в страната, съдържат около една трета от световните резерви на платина, както и големи запаси от диаманти, злато, паладий и хром. На пазара на суровини в африканската държава доминират предимно южноафрикански и британски компании. Но за тях дали ще оперират вътре в страната или ще изкупуват продукцията на границата с ЮАР няма голяма разлика, защото единственият възможен път за експорт на суровините към световните пазари е на юг.

След намесата на МВФ преди две години, се предполагаше, че страната може да поеме своя път към демокрация, но това не случи. В наши дни, въпреки инфлацията, огромната безработица и ниската икономическа база, социалното недоволство във Зимбабве не води до бунтове. Чуждите компании сякаш са примирени с това, че ще трябва да напуснат страната, а МФВ отчита работата си в региона като успех.