Днес Кралската академия на науките на Швеция връчи Нобеловата възпоменателна награда по икономика за 2011 г. Носители са Томас Сарджънт /на снимката/ от Университета в Ню Йорк и Кристофър Симс от Принстън, Ню Джърси.

Наградата е връчена за „техните емпирични изследвания за причина и следствие в макроикономиката“.

Как БВП и инфлацията биват повлияни от временно повишение на лихвеното равнище или от съкращаване на данъци? Какво се случва, когато централната банка промени за постоянно инфлационната си цел, или правителството измени целите си по бюджетния баланс?

Лауреатите на Нобеловата възпоменателна награда тази година са разработили методи, с които отговарят на тези и много други въпроси, касаещи причинно – следствените връзки между икономическа политика и макроикономически променливи - БВП, инфлация, заетост, инвестиции.

Нова награда

Нобеловата награда за икономика не фигурира в завещанието на Алфред Нобел, но заради голямата роля, която икономиката играе в човешкия живот, с решение на Шведската академия от 1968 г. награда се връчва на учения с най-голям принос и в икономическия клон от познанието.

Само една жена - американската Елинор Олстрьом - е носител на това отличие, с което беше удостоена през 2009 г. От 1980 г. до 2011 г., наградата по икономика в чест на Нобел на 27 пъти е отишла при американски учени.

Причина или следствие

Обикновено отношенията между причина и следствие в икономиката са двупосочни. Политиката оказва въздействие на икономиката, но и икономиката влияе на политиката. Основни елементи на тази игра са очакванията за бъдещето – обяснява Нобеловият комитет в Стокхолм.

Очакванията на частния сектор за бъдещата икономическа активност и политика оказват въздействие връху работните заплати, спестяванията и инвестициите.

По същия начин, решенията в сферата на икономическата политика са повлияни от очаквания за развитието на частния сектор. Методът на тазгодишните Нобелови лауреати може да се приложи за идентифициране на причините и за обясняване ролята на очакванията.

Така може да се предполага с по-голяма точност какви ще са ефектите от неочаквани политически мерки, както и от системните политически промени.

Синтез на проблематиката и мотивите за тази годишната награда са публикувани тук.

Наградените

Тази година наградата от 10 милиона шведски крони ще си поделят двама учени.

Томас Сарджънт /Thomas Sargent/ с помощта на структурна макроиконометрика анализира перманентните промени в икономическите политики. Неговият метод може да се приложи за проучване на макроикономическите взаимоотношения, когато домакинства и фирми настройват очакванията в съответствие с икономическото развитие. Сарджънт се аргументира с периода след Втората световна война, когато много държави в началото прилагаха проинфлационна политика, но заедно с това въведоха систематични промени в икономическата политика и в резултат на това инфлацията с еоказа по-ниска от очакваното.

Кристофър Симс /Christopher Sims/ развива метода, известен като векторна авторегресия. С него той анализира въздействието на временните промени в икономическата политика върху самата икономика. С помощта на този метод се проучва и ефектът от увеличение на лихвените нива от централната банка. Нужни са между 1 и 2 години инфлацията да се понижи, но икономическата активност незабавно започва да спада и не се връща до нормални значения за няколко години.

Сарджънт и Симс провеждат изследванията си независимо един от друг, но техните приноси се допълват. Техните трудове от 1970 и 1980-те години са широко навлезли в политиката и изследванията и са основни елементи в арсенала с инструменти на макроикономическия анализ.