Около 40 хиляди е общият брой на недвижимите културни ценности в България – той е съизмерим с този на Италия, на Франция, на Гърция. Това съобщи за Дарик директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство арх. Йорданка Кандулкова.

В период от три години Институтът трябва да актуализира регистъра на паметниците на културата по отношение на статута на около 20 хиляди тях, които в момента са само декларирани. Това е срок, в който трябва да бъде решено дали те ще бъдат регистрирани или не. За това обаче няма предвидени средства от страна на държавата и поне за тази година актуализацията на регистъра се отлага, призна арх. Кандулкова.

Запитана след Несебър къде трябва да светне „червена лампа” като знак, че има опасност за обекти „паметници на културата”, арх. Йорданка Кандулкова каза: „цялата страна ще засвети в червено - нямаме територия, където това да не е проблем”.

В условията на криза шефката на НИНКН се обяви за данъчни преференции за онези, които инвестират в опазването на паметниците на културата в България. При положение, че една сграда е паметник на културата, тя е стара и в тежко състояние и собствениците ми казват „свалете й статута, ние нямаме пари да я поддържаме”, разказа арх. Кандулкова. И допълни, че в момента, в който статутът на тези сгради падне, мястото ще бъде продадено и там ще се появят стъклени хотели. „Трябва да създадем механизъм, който да задейства интереса на хората с пари да ги вложат не в стъклени сгради, а в опазване на недвижима културна ценност. Това може да стане чрез данъчни преференции, чрез финансово съучастие на държавата и на общината”, коментира директорът на НИНКН.

„В ситуация, в която държавата не може да даде пари, трябва да осигури опазването на тези паметници, като не взима пари”, заяви тя. И добави, че европейските страни ни подават готови модели за това. Според нея са нужни механизми, които да задействат частния интерес за съфинансиране с европейски средства и със средства на собственика, така че хората да могат да си опазят къщите, а не да целят тяхното събаряне.

„Крайно време е опазването на културното наследство и туризма да сключат брак - брак по сметка, защото тъкмо наследството генерира туризъм”, заключи шефката на института в първото си интервю за Дарик.