На ръба на Европа в югоизточна България, по склоновете на планините растат тютюневи насаждения. Стада от овце бродят по тревисти хълмове, подкарвани от овчарите и техните рунтави кучета. В града мюезинът призовава вярващите за молитва – тази идилична картина рисува The New York Times в репортаж от Крумовград.

 

Четиридесет и пет години на комунистическата диктатура и още 20 в бързане да се създаде пазарна икономика са имали малък ефект тук, където етническите турци и помаци образуват мнозинство в една общност на тихо достойнство, остатък от Османската империя. Работните дни започват с изгрева и свършват със залеза на слънцето, обвити в дим от ръчно свити цигари и бърборене на турски. Бедността е ежедневен спътник.


Но промяната идва, пише NYT – и тя няма да бъде към по-добро. Стимулирана от нарастването в световен мащаб на търсенето на злато, регистрираната в Канада минна компания Дънди Прешъс Металс и нейното българско поделение Болкан Минерал енд Майнинг, планират да отворят голяма открита златна мина близо до този град, който е близо до гръцката границата и на четири часа път с кола югоизточно от столицата София.


Проектът е затънал в социални и екологични противоречия от самото начало, но тази година българското правителство издаде временно разрешително на компанията, пренебрегвайки ожесточена съпротива на местната общност.

 

"Мината ще унищожи поминъка ни," казва Ахмед Ахмед, 64-годишният овчар от село Дъждовник. Неговата съседка Шукрия Мехмед се съгласява пред NYT: "Ние просто не се нуждаем от мината", заявява тя, с износените си дрехи и ръцете си, кафяви от бране на тютюн. "Ние вече имаме всичко, от което се нуждаем."

 

Предложената минна площадка се намира на известния хълм Ада тепе. Тя е в близост до множество малки села и е заобиколена от повече от дузина селскостопански площи и пасища, някои от които на не повече от един хвърлей камък разстояние.

 

Болкан Минерал енд Майнинг многократно гарантира на местните жители, че няма да има сериозни неблагоприятни последици за тяхното здраве и околната среда. И централното правителство е убедено, че мината ще донесе богатство на областта и страната като цяло, посочва NYT. Но повечето от местните хора остават убедени в обратното и открито враждебни към всяко мащабно минно дело.


За разлика от други области в Родопите, които бяха силно индустриализирани по време на комунизма и които и днес носят белезите на разрушаването на околната среда, ландшафтът около Крумовград остава изненадващо девствен.


Голяма част от региона се намира в "Натура 2000", мрежата от екологично чувствителни зони, защитени от Европейския съюз. От 191 вида птици в България, 46% се срещат тук, както и над половината от видовете влечуги, земноводни и бозайници.


Семейното отглеждане на тютюн на малки нивички е традиционен поминък. Става въпрос за специфичен ориенталски сорт, използван в много от водещите марки цигари. Пашата на добитък също е популярна, както и производството на зеленчуци, отглеждането на билки и пчеларството. В града има и малка фабрика за обувки.


И все пак, районът определено не процъфтява. Равнището на безработица и то официалното е около 13%, и производството на тютюн рязко е намаля със загубата на държавните субсидии. Много семейства едва успяват да свържат двата края.


На този фон минната компанията обещава 300 работни места в етапа на строителството и 230 работни места по време на експлоатацията на мината. В допълнение тя обещава да създаде общински фонд за инфраструктурни проекти и инвестиционен фонд за подпомагане на малки и средни предприятия, като определя аргументите срещу проекта като слаби и водени от "емоции и ирационални страхове."


Според NYT обаче става въпрос за нещо повече от емоции. Потенциалното замърсяване на ограничените водни ресурси в района е основната причина за безпокойство сред жителите. В интервюта редица земеделски стопани, посочват, че сондажите по време на проучването на златното находище са довели до пресъхване на местни кладенци.


Климатът в региона се характеризира с горещо средиземноморско лято и мека зима. Река Крумовица, която дава голяма част от водата за пиене и напояване в Крумовград, почти пресъхва през летните месеци.

 

Минният проект избягва унищожителната цианидна технология, но за получаването на златен концентрат чрез процес на раздробяване, смилане и флотация, се използват големи количества вода.

 

А планираното съоръжение за отпадъците от мината, която ще се експлоатира в продължение на девет години, се намира само на 150 метра от реката. В хвостохранилището ще бъдат депозирани 14.6 милиона тона отпадъчни скали и 7.2 милиона тона отпадъчна, разредена с вода каша от икономически неизгодни метали, минерали и използвани за добива химикали.


"Нашето истинско съкровище не е златото, а водата", коментира пред NYT Юсеин Юсеин, собственик на популярно кафене в Крумовград. В заведението местните хора обсъждат предимствата и негативите на проекта. За тях е добре да има още един голям работодател в региона. От друга страна те не вярват, че българските институции могат да осигурят необходимия контрол.

 

Река Крумовица е част от басейна на река Марица, която тече през Турция и Гърция и се влива в Егейско море, което според NYT създава потенциал за замърсяване и на съседните на България страни.


Имало е разговори за изграждане на пречиствателна станция за водата, която ще се изпуска от мината в реката, но концесионерът е заявил, че въпросът ще бъде разгледан само ако качеството на водата се влоши през първата година на минното дело.

 

Кметицата на Крумувград Себихан Мехмед спечели през миналата седмица третия си мандат с огромно мнозинство, срещу подкрепения от ГЕРБ кандидат Асен Тюрдиев. Последният е горещ привърженик на златната мина.

 

Но Себихан Мехмед е направила подробни планове за създаване на алтернативна икономика за нейния град, въз основа на екологичен туризъм, биоземеделие и преработка на месо. Дали това е реалистично е трудно да се каже: общината разчита на структурните фондове от Европейския съюз за осъществяване на тези идеи.

 

"Нашият град не е изграден през последните 10 години", отсича Мехмед пред NYT. "Компанията ще приключи дейността си и ще си тръгне, но какво ще се случи с нас след това? Никой не ни казва."

 

Тази задълбочена статия е сред малкото материали за България, намирали място на водещата страница на авторитетното американско издание The New York Times.