През последните десетилетия Китай постигна бърз икономически растеж, като позволи на някога подтисканите частни предприятия да просперират. Това често ставаше за сметка на неефективността в държавния сектор на икономиката.

Сега във възход са държавните компании, коментира The New York Times: забогатялото китайско правителство днес налива маса пари в своите компании, с което осигурява заетост на повече хора, подобрява индустриалната база и поддържа високия си икономически растеж.

Нови данни от Световната банка показват ръст на промишлената продукция, създавана от държавния сектор. Продължителната тенденция на спад на дела на държавните активи в китайската промишленост (под 50%) изглежда вече се е преустановила. Това опровергава очакванията, че конкуренцията на частния сектор постепенно ще унищожи държавната икономика в Китай.

Нещо повече, инвестициите на държавните компании са се разраснали неимоверно, благодарение на помощта на стойност стотици милиарди долари за борба срещу ефектите на глобалната криза.

Възобновява се дискусията дали китайската партия не цели дори да разшири контрола си върху някои икономически сектори. Последиците от нещо подобно ще излязат далеч извън икономическата сфера. След като Китай изпревари Япония като втора световна икономическа сила, китайският модел на държавно управление става все по-привлекателен в очите на развиващия се свят.

А и развитите страни все по-завистливо гледат на възможността на централизираната икономика да гради инфраструктура и да превръща градовете си в модерни еталони.

Китай по-рано безрезервно вярваше на икономическите модели на САЩ. Но финансовата криза създаде в очите на комунистическите лидери по-различна представа, в която частният капитализъм играе само поддържаща роля. Китайският премиер Вен Жибао заяви в реч през март: социалистическата система ни дава възможност да вземаме ефективни решения, да се организираме по-ефективно и да концентрираме ресурси в изпълнение на големите ни начинания.

Но делението на частни и държавни компании в Китай не е много строго. След десетилетия на икономически реформи, държавните предприятия са поставени в условията на истинска конкуренция и трябва да се стремят към печалби. А най-големите частни корпорации получават капитала си от държавни банки, като техните директори стоят начело на държавни консултантски комисии.

Също така китайските лидери рядко оповестяват в публичното пространство своите лични предпочитания за формата на собственост. Но в някои стратегически сектори държавният контрол никога не е отслабвал: финанси, отбрана, енергия, телекомуникации, железопътни линии, пристанища.

Сред 100-те най-големи компании, листвани на китайската борса, само в една мажоритарният дял не се държи от държавата. Здрав и конкурентен частен бизнес в Китай доминира в секторите промишлен монтаж, текстил и облекла, хранителни стоки.

129 гигантски предприятия отговарят директно пред правителството в Пекин. Тъкмо към тях се насочиха правителствените стимули в размер на 4 трилиона юана (588 млрд. долара), вложени в строителството на пътища, железници и други инфраструктурни проекти. Този паричен поток затвърди доминиращата позиция на държавния бизнес.

В някои сектори, напримен енергетиката и самолетостроенето, държавният контрол е разбираем за западните анализатори. Но желязната ръка върху телекомуникациите, включително международната телефония и Интернет ги объркват. Масовите комуникации в Китай са почти 100% държавни. Обаче в крайна сметка не се ли крие именно в това тайната на китайския успех?