Времето на долара като глобална резервна валута привършва. Американските пари няма да изчезнат, нито пък ще рухнат с гръм и трясък. Просто глобалната икономика се променя и подобно на британския паунд от времето на империята, доларът е обречен. Това не е резултат от последната криза. По-скоро, до някаква степен, последната криза беше резултат от отслабването на долара.
Още през 2007 година Международният валутен фонд призова световната общност да подкрепи ролята на американските пари като резервна валута. Но оттогава натискът върху долара се засили.
Само от началото на 2011 г. той е поевтинял с повече от 5% срещу валутите в кошницата, определяща стойността на специалните права на тираж, които са официално разплащателно средство за МВФ.
Светът има все по-малко доверие в американските пари. Международните разплащания в долари намаляват за сметка на еврото, йената, швейцарския франк и китайския юан. От началото на XXI век делът на долара в резервите на централните банки е намалял с близо 10%, от 70% през 2000 г., до 61% през 2010 г.
А алтернативи на долара има. Според експертите от Forex Academy на първо място това е еврото. Единната валута засега устоява на натиска и функционира успешно в рамките на европейския паричен механизъм, нещо, което определено не е по вкуса на САЩ.
Освен еврото, другите валути се базират на прекалено малки икономики, за да имат глобален статут. Така седи и въпросът със златото, чиято физическа наличност е крайно недостатъчна, ценният метал да бъде алтернатива на американските пари.
През последния месец инвеститорите залагат усилено на швейцарския франк, но малката алпийска икономика няма как да гарантира за цялата световна монетарна система.
Китайският юан има потенциала някой ден да се превърне в алтернатива на долара, но за целта втората по големина икономика в света трябва поне да се приближава по размер до американската.
Китай е все още повече от три пъти по-малък от еврозоната или САЩ. А и юанът засега не е свободно конвертируема валута. Така единствената алтернатива на долара остава еврото.
Защо доларът е под толкова силен натиск? Трябва да е ясно, че от една страна големите американски корпорации печелят от евтиния долар. Той означава повече конкурентоспособност, по-ниски разходи и по-големи приходи на експортните пазари.
От друга страна евтиният долар води до по-големи разходи, по-ниски заплати и по-малка потребителска сила за домакинствата и малките компании, опериращи на вътрешния пазар в САЩ.
Този конфликт на интереси е и една от основните причини за нестихващите проблеми на най-голямата икономика в света.
А дали стойността на американските пари е свързана със стойността, създавана от икономиката на САЩ? Парадоксално, но поне на теория не.
Всеки долар емитиран във Федералната резервна система се взема назаем от правителството. Този механизъм гарантира, че никоя власт в САЩ няма да може просто да започне да печата долари на воля. От друга страна стойността на американските пари се определя от Фед на базата на глобална кошница от валути и суровини, тоест тя не зависи от състоянието на американската икономика.
Така, поне на теория цената на долара е защитена дори при фалит на американската държава. На практика обаче американските пари са зависими от цената на облигациите издадени от правителството във Вашингтон, които влияят върху лихвените нива и съответно върху потребителската стойност на долара и са еквивалентни на американската валута като разплащателно средство.
Увеличаването на дълга на САЩ на практика е печатане на долари, което ерозира стойността на американската валута. А колкото по-евтин е доларът, толкова по-малка е потребителската сила на американските домакинства. По-малкото потребление пък значи по-слаб растеж на икономиката и по-малки данъчни постъпления за федералното правителство. Така то е принудено да емитира още дълг, който се купува от Китай, Япония, Австралия, Русия, европейските държави и т.н. Съответно с увеличаване на доларовите резерви на другите държави, цената на техните валути спрямо американските пари се покачва.
Механизъм, който рано или късно ще доведе до края на ролята на долара като световна резервна валута.