Най-зрелищният банков обир в историята на Норвегия: на 5 април 2004 г., понеделник сутрин, няколко облечени в черно разбойници нападнаха централата на най-голямата в страната компания за касови услуги в град Ставангер. След престрелка с полицията, в която загина един банков служител, престъпниците успяха да избягат със сумата 57.4 млн. крони, или почти 7 милиона евро. Споменът е толкова жив сред норвежците, че когато шест години по-късно по кината се завъртя филм за това събитие, в рамките на месец лентата стана касов хит.


Но това не е краят на историята. Защото шефката на профсъюза на норвежските финансисти смята в края на ноември да даде началото на обществен дебат, дали наличните пари са все още необходими в наши дни, или са отживелица, реликва, подтикваща към престъпления. Според Йорун Берланд, Норвегия ще направи най-добре, ако съвсем се откаже от банкнотите и монетите си.

 

Това може да звучи екзотично в нашите уши, но в Скандинавия отдавна се говори за подобно нещо. Едно на ръка, че северняците са най-активните в света при плащане с електронни карти, като датчаните средно годишно плащат 166 пъти с банкова карта, докато за света средното значение е 28 електронни транзакции на човек. Освен това с карта в Скандинавия се плащат най-големи суми: почти 13 хиляди долара за датчаните, втора е Норвегия с 8646 долара, трета е Швеция с 6187 долара.

Докато повечето европейци, включително германците, плащат повечето покупки в магазина с налични пари и само една трета от покупките си с карта /картите се ползват предимно при поръчки в Интернет/, то в Скандинавия до 95% от картовите плащания са в търговията на дребно. На повечето места там с карта вече се купуват хлебчета за закуска и бира в бара. В тези страни вече не се гледа с пренебрежение на клиентите, които вадят картата за съвсем малки суми. Дори на Коледния базар картата върши работа без проблем.

В Швеция вече от две години работи програмата „Безналични сега“, която с ефектни лозунги се бори с книжните и металните пари: „Налични пари позлва само баба ти“; „Загубените пари са загубени завинаги“ и т.н. Полицията в Стокхолм се присъединява към това движение – както и профсъюзът на търговците на дребно, който разпространява сред народа флаери и бирени подложки с подобни афоризми.

Има и по-солидни аргументи. Шведската централна банка изчислява, че транзакционните разходи при всяка покупка с налични пари възлизат на 4.6 крони /около 1 лев/, докато при безналично плащане само 3 крони. Финансовата институция предлага таксите за плащане с банкова карта вече да се прехвърлят изцяло върху операциите по теглене на пари от банкомата. Обмисля се изваждането от обращение на най-малките монети, паричките от 50 йоре, както и на най-големите купюри от 1000 крони.

В Норвегия процесът на отказ от налични пари е отишъл толкова далеч, че крадците вече се принуждават да нападат най-дребни търговци и шофьори. Впрочем в градския транспорт в Стокхолм билетчето вече може да се плати с SMS. Не само полицията – и данъчните служби насърчават електронното разплащане. В едно безналично общество е много по-трудно да се извършват данъчни измами, или пък да се работи на черно.

Очевидно жителите на северните държави не се страхуват от израждането на държавата в надзирател, който контролира поданниците си и шпионира личните им данни. Но вероятно не само затова трудно ще ги настигнем по пътя, който са поели. Дори Германия, по преценка на експерти, изостава от Скандинавия по отношение на електронните пари със седем години.

По материал на Frankfurter Allgemeine Zeitung