Западната политика проспа Арабската пролет. Придържам се към тази по-популярна гледна точка, макар че е възможна и друга трактовка – на индуцирани сътресения в тоталитарните режими от страна на заинтересуваните от ресурси, пространство и контрол западни правителства. Но докато нямаме сигурни доказателства за таен заговор, сякаш по-разумно е да се обединим около тезата, че западният свят вече тотално не разбира какво се случва около него.

 

Ценна представа за вече старите възгледи на западната политика какво може да се случи от другата страна на Морето дава статията на Карло Масала „Демографско налягане и екологични ограничения: случаят Средиземно море“. Материалът е публикуван в швейцарски сборник за международна сигурност от 1999 г. Роденият през 1968 г. автор е специалист по международна политика и сигурност, преподавал е в колежа на НАТО в Рим, а в момента е ръководител на катедра във Военния университет – Мюнхен.

 

Съществува неоценен риск от нагнетяване на напрежението между северната и южната дъга на Средиземно море – посочва Масала. Той за начало призовава към по-широк подход към въпросите за сигурността и военната заплаха; според него също и невоенни фактори могат да представляват заплаха за националната сигурност. Такива са на първо място екологичните и демографските фактори.

 

Да ги изредим в Средиземноморски контекст: значително замърсяване на морето и крайбрежието, което влошава перспективите на туризма и риболова; на някои места рибните запаси са сведени до 20% от естествените значения, а от 10 години северните средиземноморски държави са нетни вносители на риба – посочва авторът в края на XX век. Изчерпване или влошаване качеството на запасите от сладка вода. Загуба на обработваема земя заради нарастващия натиск на урбанизацията. Засоляване, ерозия, неправилно управление на отпадъците („всеки ден половин милион кубични метра боклук се събират в крайморските градове“).

 

„Крайбрежието е подложено на бърз процес на деградация. В бъдеще уникални природни и исторически обекти ще бъдат подложени на изключителен натиск заради урбанизацията, индустриализацията, изграждането на туристически обекти“. Според Масала, бързият и неконтролиран растеж ще доведе до нарастване на конфликтите за обработваема земя между отделни държави, както и още повече ще влоши здравето на населението. Той счита, че „екологията“ е доста назад в списъка с ислямските ценности.

 

Що се касае до „демографското налягане“, политологът го разглежда на първо място като следствие от ръста на населението, особено на по-младо население. Населението на Европа се е удвоило от 1900 до 2000 г., докато увеличението на жителите в Магреба е 7 пъти. При прогнози за 66 милиона младежи между 15 и 20 години в Европа през 2000 г. и 56 милиона през 2010 г., младежите в Африка скоро ще са 6 пъти повече от европейските. Демографският проблем се влошава от „литорализацията“ на населението, тоест концентрацията му в крайбрежни градове, с огромни последици за екосистемите.

 

Огромните масиви младо неевропейско население според Масала имат като основна житейска цел емиграцията на Север – което очевидно е и основната причина той да предприеме своя анализ, който разглеждаме тук след над 10 години. „Почти невъзможно е да си представим, че крехките и изключително неефективни икономики (в Африка) ще могат да понесат понесат подобни демографски вълни“, пише той. В близко време трябва да се очакват масивни потоци от млади неквалифицирани емигранти от Африка и Балканския полуостров към Европейския съюз, с право твърди авторът.

 

Екологичната деградация и популационният натиск в Средиземноморието са безспорни, но как те ще се отразят на сигурността на региона? Масала разглежда няколко опции, споменава и думата война. Според него обаче напрежението в региона може да си проправи път основно във военни сблъсъци между отделните държави, както и в емигрантски конфликти на етническа, религиозна и културна основа в страната – гостоприемник.

 

Конфликтите между имигрантите от различни общности в страните от Европейския съюз /например на кюрди с турци в Германия/ могат да бъдат основа за конфликти и между родните страни на емигрантите – гласи най-находчивата хипотеза на автора. Той изказва опасения и за радикална ксенофобия в Западните държави. Но имайки преимуществото на отминалото време, лесно ще видим, че Карло Масала чисто и просто игнорира възможността за разпадане на самите авторитарни режими от Южната дъга – които той явно намира за константа в своето политическо уравнение.

 

Междувременно самият Самюел Хънтингтън в труда си „Сблъсъкът на цивилизациите“ отчита като фактор от решаващо значение възходът на „пуберитетите“ в Северна Африка и Близкия Изток. Тоест факторът „демографско налягане“ би трябвало отдавна да е следен от политолозите на Запада. Но той ги изненадва – изглежда те допускат 2 ключови грешки:

  1. пренасят концепцията си за национални държави и съответно за национални интереси, тоест собствения си Weltanschauung, върху културни блокове, за които по-важно е религиозното /суните срещу шиити/, суперетническото /араби срещу европейци/, племенното и социално – класово деление;

  2. не могат да разберат мотивацията на арабската младеж, надменно определяйки себе си, т.е. западните държави, като тяхна единствена цел. Свързано с това е пренебрегването на дисперсията на образованието и гражданското пробуждане.

В крайна сметка, според мен действително демографското налягане, но в по-цялостното разбиране на тази дума, доведе до бунтовете срещу режимите в Арабския свят. Използването на термина „демографско налягане“ в литературата по международна политика и сигурност от 1990-те години показва, че въпросният клон автори го разбират като функция на прираста на населението, евентуално като възход на младото население; т.е. за тях увеличаващият се брой все по-лабилни хора оказва „налягане“ в борбата за жизнено пространство и средства за съществуване.

 

Според школата по икономическа антропология обаче, по-подходящият начин за използване на термина демографско налягане е то да се разбира като функция не на броя, а на потреблението на хората. Според мен демографското налягане трябва да получи паричен израз, например във вида „долар на човек на квадратен километър“. Много хора с малко потребление може би ще причинят по-малко екологични и политически сътресения от малко хора с високо потребление. Съвременните изследвания доказват колко драстичен е ефектът на консумацията на западния човек върху ресурсите и планетата, дори жителят на богатия свят да е постигнал висока естетика в непосредствено обкръжаващата го среда.

Демографското налягане се изнася зад граница. То е по-високо в северната дъга на Средиземноморието – а не обратното, както твърди Масала. Политиките на западните правителства за доставки на либийски петрол, които безскрупулно лъснаха в месеците на войната с Кадафи, са израз точно на това по-високо демографско налягане на Запад и на Север. Западното демографско налягане доведе до установяване на мрежа от авторитарни режими в постколониалния свят. Укротяването му в кризата стана причина младите араби или несъгласните племена да могат да се надигнат. Но несравнимо по-високо на Север, демографското налягане остава притегателна сила. Демографското налягане не отпъжда хората, а ги привлича като магнит.

 

Заслужава си да се обърне внимание на съветите към Европейския съюз, които Карло Масала дава в края на статията си. Първо, според него страните от северната дъга чрез неправителствени организации, политически фондации и т.н. трябва да развият политиката за опазване на околната среда в по-слабо развитите Средиземноморски държави, включително чрез директно изкупуване на земя по крайбрежието и създаване на многофункционални биосферни резервати. По този начин ще се забави екологичната деградация /но не за сметка на икономическия растеж, подчертава авторът/ и стимулът за миграция ще отслабне.

 

Второ, в Северна Африка и Балканите трябва да се предприеме сериозно семейно планиране с цел постигане на по-ниска раждаемост. Инструментите са „западните ценности“ - чрез медии, образци от елита и политиката. Но тези две мерки могат да донесат ефект само в дългосрочен план – а в краткосрочен е нужно диференцирано затягане на миграционната политика. Предложението е да се интегрира южната дъга на Средиземноморието в Шенген. В Шенгенската зона следва се приемат нови асоциирани членове от Африка и Балканите – но без право на свободно движение и усядане.

 

И макар че Масала преди почти 15 години не позна кои са истинските заплахи за сигурността в Средиземноморския регион, той не греши в това какъв ще е инструментът за защита.