Вносни храни изместват българските в търговската мрежа!

Това се оказа резултатът от регулациите на Агенцията по храните, с които продължава да се хвали бившият земеделски министър Мирослав Найденов.

Става дума за забраната да се влага вода в пилетата и ограниченията за производство на млечни продукти с растителни мазнини.

Масиран внос на евтини германски и полски сирена и кашкавали от “палма”, както и на полско пиле без забрана за добавка на вода веднага са запълнили празната ниша в търговската мрежа и удрят родното производство, алармираха засегнати предприемачи.

Цената на пилето от Полша, за което няма как да се наложи чисто нашенската регулация, се оказва с 1-1,50 лв. на килограм по-ниска от родното. Немското сирене с растителна мазнина пък се продава два пъти по-евтино от българското от истинско краве мляко.

Проблемът е, че забраните не са накарали клиентите да променят навиците си и да започнат да пазаруват по-качествени, но и по-скъпи храни. Просто вместо да купуват български стоки, подпомагат чуждите икономики, оплакват се потърпевшите родни фирми.

Регулациите

От Нова година българските мандри могат да правят сирене и кашкавали или само от мляко, или само от растителна мазнина, като суровината може да се сменя най-рано на 6 месеца. В резултат още на 1 януари 47 от общо 76 предприятия се отказаха от растителната мазнина и преработват само мляко.

Така две трети от родните фирми спряха да произвеждат евтини стоки, заместители на сиреното и кашкавала и направени от растителни мазнини. Оттам и цената на сирената и кашкавалите им се увеличи до два пъти - от 4 лв. на 7 - 8 лв. за килограм.

От 20 февруари т.г. в родните пилета на пазара не може да се добавя изкуствено вода. Изискването обаче не се отнася за продукти, идващи у нас от други страни на ЕС.

Масиран внос

“Наблюдаваме масиран внос на пилета от Полша, както и на пилешки продукти от Холандия. За тях не важи българската забрана за добавяне на вода. Резултатът е, че с това изискване, вместо да развиваме българския бизнес, храним чужди предприемачи, а нашите продукти залежават”, коментира преработвателят на пилешки продукти Мариан Момчев от “Момчев и сие”.

“Полските пилета са по-евтини от българските с 1-1,50 лв. за килограм, защото за тях няма ограничения за водно съдържание. В момента замразените пилета от Полша вървят около 4 лв. Заради забраната за вода в пилетата някои фирми вече се отказват от бизнеса си”, потвърди ситуацията и Илонка Аврамова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.

От асоциацията обясняват, че вода в месото се добавя само с цел да стане по-крехко и лесно за готвене. И определят като “митове и легенди” твърденията, че се продават пилета, напомпани с 50% вода.

Млечният бранш също е свидетел на масиран внос, но на немски продукти с растителни мазнини, а вече и на полски. “Агенцията по храните въведе непазарен метод за държавна регулация, която убива бизнеса и гази конституцията.

В чл. 19 на основния закон е регламентиран принципът на свободна стопанска инициатива”, коментира Михаил Тачев от Националната асоциация на млекопреработвателите.

Оттам припомниха как още м.г. са предупреждавали, че е наивно да се мисли как ограничавайки производството на продукти с растителна мазнина, потребителите ще бъдат принудени да се ориентират към по-скъпите стоки от мляко.

“Пренасочването им към по-евтините немски стоки бе очаквано”, коментира с днешна дата Владислав Михайлов от асоциацията.
 
Тръгва дело за пилето

Днес 3-членен състав на ВАС ще разгледа жалбата на Асоциацията на месопреработвателите срещу наредбата, забранила водата в пилето, съобщи  д-р Лиляна Попова от асоциацията.

“Ние твърдим, че тези правила трябва да се прилагат еднакво за всички играчи на пазара на ЕС, а не да се дискриминират българските производители за сметка на чуждите”, посочи Попова. Еврокомисията също е сезирана от бг преработвателите и ще разгледа жалбата им.

“Обмисляме да запознаем и премиера Марин Райков, чийто екип в момента работи по стимули за дребния и средния бизнес”, каза още Илонка Аврамова.

Тази седмица ВАС трябва да излезе с решение и по жалбата на Националната асоциация на млекопреработвателите срещу наложените регулации за 6-месечна преработка на мляко и “палма”.

“Не се притесняваме от никакви жалби, изпратени към ВАС. С регулациите, които въведохме, се гарантира качество на масовите продукти за потребителите. Така спомагаме и за налагането на българските продукти като марка за качество”, коментира шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов.