Според изследване на Института „Отворено общество” за последните пет месеца расте броят на българските граждани, които смятат, че еврото трябва да се въведе, като официална валута колкото се може по-бързо. През октомври така са смятали 13.6% от запитаните, докато през март те вече са 19.5%. Общо около 45% от българските граждани смятат, че е добре българският лев някога да бъде заменен с еврото, а около 1/3 от запитаните са против въвеждането на еврото.

При представянето на данните от проучването изп. директор на Отворено общество Георги Стойчев посочи, че в лева има доверие, което се вижда от това, че процентът на хората, които искат да се замени левът с единната европейска валута през последните пет месеца не расте.

От своя страна Георги Ангелов посочи, че една от политиките за стабилност и увеличаване на доверието към страната, е влизането на България в еврозоната и приемането на общата валута.

Словакия, която влезе в еврозоната само преди няколко месеца, е доста по-малко засегната от негативите на кризата, отколкото държавите извън еврозоната. За влизането в зоната обаче трябва да има сериозно дипломатическо, политическо и икономическо усилие, защото трябва да се води съответната реформаторска икономическа политика, която ни препоръчва ЕЦБ. Без да си свършим нашата работа тук, няма да можем да влезем в еврозоната. Ако заплашим собствената си стабилност, трудно можем да очакваме някой да ни приеме в зона на стабилност. Те искат да видят дали ние сами можем да се справим, дали сме готови за членство в този клуб. В голяма степен всичко зависи от нашата вътрешна икономическа политика, посочи Ангелов.

DarikFinance.bg публикува мненията на икономистите Георги Ганев и Димитър Чобанов за ползите и предизвикателствата от влизането на България в еврозоната.

Георги Ганев – рискът от еврозоната, е ако бизнесцикълът на България е в асинхрон с повечето страни от зоната. Обезценката на валутите не е панацея.

Ясно е, че присъствието в съюз с обща валута е благоприятно в по-голямата част от случаите, защото води до значително увеличаване на търговията между тези страни и увеличен мащаб на пазара. Другата голяма причина е, че се увеличават капатиловите потоци. Стимулира се инвестирането в тази обща зона, поради което се натрупва повече капитал и се ускорява икономическият растеж, а от там се подобрява и благосъстоянието. Всичко това е прекрасно, това са основните плюсове има и други, но има и минуси.

Те са не толкова някакви конкретни неща, които се случват, а по-скоро са под формата на опасности.

Основната опасност е т. нар. асинхронизация на бизнесцикъла. С други думи това се наблюдава, когато дадена национална икономика, членка на един паричен съюз, расте или влиза в спад във времена, различни от преобладаващата част на другите икономики от съюза. Това се получава, защото има обща парична политика, но от друга страна имаме национални особености на развитието на отделните икономики. Примерно, бизнесцикълът в Германия и Франция изисква високи лихви по паричната политика заради някакви техни причини, а за една България или Ирландия бизнесцикълът изисква ниски лихви, за да може да се стимулира. Това обаче няма как да стане и те ще си платят пълната цена на спада /ако има такъв/.

Това няма да е така, ако имат независима парична политика. В Ирландия централната банка, примерно, ще може да свали лихвените проценти и съответно да стимулира икономиката си. Сега тя не може да го направи, защото решението се взима във Франкфурт. Т. е., когато цикълът на една страна е различен от цикъла на преобладаващите други, може да се получат тези сериозни пробелми, което е голям риск. Този риск важи за всички малки страни, които трябва да се присъединят към еврозоната, като членове на ЕС без право на дерогация, т.е. без право да се правят на разсеяни. Такова право имат – Великобритания и Дания. Швеция се прави на разсеяна, но след тази криза не съм сигурен, че и на тях няма да им се промени настроението.

Това, което голяма част от централно европейските страни някак си излъчваха като послание е, че самото влизане в зоната не е толкова важно. Че за тях, може би, запазването на някаква самостоятелна парична политика не е толкова лошо, няма какво да се напъват, за да го правят. Ще влязат някой ден, но някога. Сега всички те биха били страшно щастливи някой бързо-бързо да ги приеме в зоната.

Това, което те разбраха по много неприятен начин с тази криза - Полша, Чехия, Унгария е, че те си мислеха, че имат самостоятелна парична политика, но те всъщност нямат такава. Защото се опитаха напълно първосигнално заради кризата да си обезценят валутата, за да не загубят конкурентноспособност и пазарите, въпреки, че те изчезват. Почнаха да го правят свежо и бодро. Не се получи. Никакъв износ не успяха да спасят, но в един момент всички, които се оказаха длъжници в евро в тези икономики, а те се оказаха страшно много, пропищяха до Бога. Защото изведнъж реалното бреме на техния дълг скочи драстично и тези страни спряха обезценката на валутата. Те си мислеха, че могат да обезценяват валутата, но се оказа, че трябва много бързо да го спрат иначе ще фалират тотално. Защо е така? Защото, когато си отворен капиталово и то това е високо институционализирано в ЕС, не можеш да спираш капиталите и не можеш да спираш да се кредитира в евро. Просто самото ниво на обвързване на тези страни с еврозоната означава, че еврото прониква дълбоко в тях и това не може да бъде спряно по никакъв начин, и толкова повече се елиминира възможността на някаква самостоятелна политика вътре в самите страни.

България няма този проблем, защото по наш собствен избор не храним подобни илюзии. Ние сме в борд. Печалбите от еврото са ясни. Основният риск е, ако сме в ситуация на асинхрон с еврозоната при определена неспособност да се реагира на този асинхрон.

Димитър Чобанов – паралелно въвеждане на еврото. Може да стане за една година

Фискалната стабилност в момента е добра. Но наличните данни за февруари и някои неофициални изказвания, които излизат и от Министерството на финансите, показват, че тази позиция през следващите месеци видимо ще се влошава по отношение най-вече на събираемостта на данъчните приходи. Тя се различава от заложеното в бюджета и по тази причина трябва да се обърне внимание и на разходната част на бюджета, за да не се допусне някакъв сериозен дефицит в бюджетния баланс. При всички случи отговорната фискална политика предполага България да не излиза на дефицит, защото това може да представлява сериозна опасност пред цялата среда. Изборите представляват сериозно изкушение за увеличаване на разходите. Засега няма дефицит, има излишък в бюджета, но той може много бързо да бъде изхарчен. Нещо повече, заедно с този излишък започват да спадат и официалните валутни резерви, които представляват много сериозен индикатор за чуждестранните инвеститори за стабилността на цялостната политика и среда в страната. Правителството просто трябва да се опитва да спестява от разходите, които не са толкова необходими.

На фона на всичко това каква е възможността този продължителен процес на влизането на България в еврозоната да бъде ускорен?

Текущата ситуция каква е? Има няколко стъпки, първо ERM2, което все още не е изпълнено от България и след това изпълнението на критериите от Маастрихт.

Това са инфлация, дългосрочен лихвен процент, бюджетно салдо и държавен и държавно гарантиран дълг, заедно със стабилен валутен курс.

В момента България не изпълнява критерия за инфлация, където по моите изчисления към март референтната стойност трябва да бъде 1% при 4%  в момента, но тенденцията е продължаващ спад. Дългосрочният лихвен процент е другият критерий, който трябва да бъде около 6.8%, а в България тази лихва е 7.7%, като тенденцията е този процент заради кризата да се повишава.

Смятам, че изпълнението на тези критерии в обозримо бъдеще би могло да се каже, че ще бъде доста трудно и заради това аз предлагам една алтернатива – паралелното циркулиране на еврото в българската икономика. Това не е премахване на лева. И съответно хората сами да могат да избират каква валута да ползват. Вече повече от 11 г. заради борда може да се каже, че България се подготвя за приемането на еврото и голяма част от населението е запознато с евробанкнотите, теглят се кредити в евро, има спестявания в евро и т. н.

Ползите от паралелното въвеждане на еврото се припокриват от ползите с фактическото влизане в еврозоната, но това може да стане в изключително кратък срок – за около година.