Харченето на средства от фискалния резерв за запълване на дупката в бюджета не е лошо решение, стига да не се превърне в практика. Такова е мнението на финансиста Александър Николов от Карол Капитал Мениджмънт. Според експерта правителството не трябва да дава осезаем превес на държавните финанси спрямо всичко останало, защото така притиска бизнеса и ограничава икономическия растеж.

Николов е на мнение, че кризата в Гърция и проблемите на еврото не се отразяват силно негативно на България, а паниката на световните пазари от последните седмици е показателна за формиране на дъно.

В интервю за предаването ИконоМикс по Дарик радио, финансистът, който управлява активи за 20 млн. лв., даде и своите краткосрочни прогнози за движението в цените на основните борсови продукти.  

Като независим финансист как гледате на възможността за запълване на дупката в бюджета чрез използване на средства от фискалния резерв?

Реално съществуват две алтернативи за това. Едната е емитиране на външен заем, а другата е финансиране чрез използване на фискалния резерв. И двата механизма са възможни, но и двата не са напълно отговарящи за ситуацията, в която се намираме с оглед на валутния борд. Това е така, защото във валутен борд всяко едно нещо, което увеличава реално паричната маса в обръщение, е сигнал срещу стабилността.

Коя от двете алтернативи би се изтълкувала по-лошо от външните инвеститори?

Използването на фискалния резерв е  допустима м ярка, особено ако това се използва за кратък период, тоест дали става въпрос за 6 или 9 месеца, или става въпрос за една последователност. Тоест това, че тръгваме по този път да не доведе до там, че да се върви по този път и през следващите години.

Емитирането на еврооблигации в условията на паричен съвет е също добра мярка. Тя по своя характер е еднократна, въпреки, че там също може да има последващи стъпки, но те по трудно може да се повтарят. Докато прибягването до услугите на фискалния резерв може да става сравнително лесно и тръгвайки по този път, рискът е кога ще спрем.

Вие имате контакти с много чужди инвеститори. Какви са техните нагласи сега към България? Как биха погледнали те на факта, че започваме да харчим с по-големи темпове от фискалния си резерв?

И чуждите инвеститори вероятно биха разсъждавали в подобна насока, а именно дали това е времена мярка, или е нещо, което може да се превърне в тенденция. В случая това не е от нещата, които бихме адмирирали. По отношение на чуждите инвеститори на капиталовите пазари, те доста отсъстват в момента на нашия капиталов пазар.

Какви причини бихте изтъкнал пред един инвеститор да се обърне  сега към България?

Зависи в какво трябва да се опитам да го убедя да инвестира. Ако трябва да го убедя да инвестира на капиталовия пазар, това ще бъде много трудно. При ниската ликвидност на пазара сериозни аргументи е трудно да се изтъкнат.

Това, че в България макроикономическата стабилност е налице и че евентуално компаниите работят добре, са добри фактори, но ако някой инвестира на капиталовия пазар, първото нещо, от което се нуждае, е    ликвидност, да знае, че лесно може да влезе и лесно може да излезе.

В това отношение участниците на нашия пазар – и емитенти, и брокери, и регулатори -  трябва да се погрижат нещата да не изглеждат така, както изглеждат в момента.

Би било много трудно да се убеди чужд инвеститор да влезе на такъв пазар при положение, че има много подобни пазари на нашия откъм атрактивни възможности, които са 4-5-10 пъти по-ликвидни. При равни други условия нямаш причина да избереш пазар, който е много по-неликвиден, а носи същия потенциал за печалба.

Как оценявате икономическата ситуация в България на фона на всички проблеми, които има в еврозоната?

Аз имам доста по-различно мнение за влияние на кризата в Гърция,  еврото и еврозоната. Мисля, че влияние върху България от тези събития почти няма. България няма основания да смята, че заради случващото се инвеститорите  са по-негативни към страната ни. Те по принцип не са били по-агресивно настроени да инвестират много в България, така че това не е фактор, който много е попречил в това отношение.

Това, което може да се каже за икономическата ситуация в страната, е че по-скоро са налице предпоставки тя  да се подобрява. Въпросът е доколко трудностите в бюджета биха се пренесли в икономиката. За съжаление, това, че правителството дава превес повече на бюджета за сметка на икономическия растеж, е фактор, който може да спира икономическия растеж и възстановяването в реалната икономика

Да, но фактът, че не повишават данъци в момента и продължават под някаква форма да харчат пари, не показва, ли че правителството се опитва да влива някаква ликвидност в икономиката?

Да, определено е добър знак, че правителството не повиши Данък добавена стойност, както това се обсъждаше. Всъщност ако това стане, ще дадем много по-негативен сигнал, че нещата излизат от контрол. Но въпросът е  до колко реално се опитват да влеят пари. Ще ви дам пример от края на миналата година,  когато се даде определено превес  на това да е колкото се може по-нисък бюджетният дефицит, отколкото държавата да си изпълни задълженията и да се разплаща с бизнеса.

Какво става на пазарите според вас? Наблюдаваме резки движения на борсите и слушаме различни обяснения за случващото се.

Това, което се случва на пазарите не е в следствие на кризата в Гърция, нито на спада на еврото, както и страховете от последните 1-2 дни, свързани с конфликта между Южна и Северна Корея. Спадът започна в края на април и началото на май в следствие на много силен ръст през последните 3 месеца. Той доведе до ситуация, в която всички инвеститори бяха на пазара. Единственият страх,  за който четях и слушах тогава, беше страхът да не се изпусне ръста.

При такава ситуация няма как цените да вървят нагоре, за това и тенденцията се сменя, съответно започва спад.

От там нататък и наблюдатели, и журналисти намират обяснение защо този спад се случва, но факт е, че той не започва заради тези събития. Те евентуално идват в последствие.

През последните 1-2 седмици имаме доста силно изразена паника именно заради страхове от евентуален военен конфликт в Северна и Южна Корея, страховете, че кризата в Гърция не е само в Гърция, ами има и сходни проблеми в Испания, Португалия, някои други страни, страховете,  че това може много катастрофално да повлияе на световните финанси. 

През последните няколко дни тази паника се вижда много ясно на фондовите пазари. Имаше ситуации, при които над 90-95% от акциите бяха надолу и само 5 -10 % от акциите бяха нагоре. При такива разпродажби това е точно признак на паника.

Такава паника се наблюдава когато се формират дъна, а не когато се е формирал връх. Така че от тази гледна точка моите очаквания са, че по-скоро в момента се формира дъно, че този спад от последните няколко седмици ще завърши или е завършил вече и за следващите поне 1- 2 - 3 месеца аз очаквам възстановяване на световните пазари. Към българския пазар очакванията ми са да остане под натиск, умерен, бавен и продължителен.

Какви са очакванията Ви за курса евро/долар?

В по-краткосрочен аспект спадът на еврото бе твърде голям и ни чакат няколко месеца на известно стабилизиране и може би известно поскъпване на еврото. По-дългосрочната тенденция обаче е негативна. Очаквам спад на евро/долар към $ 1.15.

А цените на петрола?

Тук също станахме свидетели на един от пазарите, където имаше сирен спад през последните няколко седмици. След като стигна до 85-86 долара преди 2-3 седмици, след това поевтиня рязко до 67 долара през последните няколко дни. Тъй като това движение надолу бе твърде бързо и много по-голямо, то де факто изтри поскъпване, което се беше развивало месеци преди това, за мен това е признак, че тенденцията тук се е сменила.

За следващите месеци не очаквам петролът да поевтинява. Може би ще се възстанови към 75- 76 долара, но средносрочно гледано напред, по-скоро съм настроен за по-евтин петрол.

Последен въпрос. Златото?

Тук съм много позитивен, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това е пазарът, който от 8-9 години е в постоянно възходящ тренд и реално всяка една година е осигурил положителна възвръщаемост на инвеститорите. Мисля, че тенденцията ще продължи. В средносрочен аспект също съм така позитивен.

В краткосрочен аспект може би през летните месеци ще наблюдаваме една консолидация при златото при $ 1 150 - 1 250 за тройунция,  най-грубо казано, и следващият по-сериозен ръст при златото е по-вероятно да го видим в късната есен на тази година.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!