Спекуланти най-вероятно играят по позициите на Мостстрой АД и Холдинг Пътища АД, като търговия на късо в момента е невъзможна. Според инвестиционният посредник Карол, който единствен предлага тази услуга на клиентите си, това, което спира късите продажби в момента, е високата цена на отваряне при HDPAT.

Едва ли цената при Мостстрой АД ще падне до 0 стотинки на акция, каквато теоретична възможност принципно съществува, смятат още от Карол.

В коментарите си анализаторите обръщат внимание на това колко бързо се е разразила ситуацията при Мостстрой АД и посочват като важен фактор за това състояние непогасените държавни задължения към компании от строителния и производствения сектор.

Ангел Рабаджийски, Карол

Вие сте посредникът, който предлага възможност за къси продажби на БФБ. Има ли инвеститори, които се възползват от спада на пазара в момента?

Никой не може да се възползва от спада на пазара в момента. Това е така, защото не може цената на скъсяване да е по-висока от цената на отваряне. Цената на отваряне за момента е най-високата цена, така че никой не може да се възползва от спада на пазара. Тоест ако някой иска да играе на късо, той трябва да продаде на цена по-висока от цената на отваряне, за която казахме, че бе фиксирана като най-висока за днешната сесия до момента. Засега само Холдинг Пътища АД отговаря на изискванията на Наредба 16 за къси продажби. Позицията на Мостстрой АД не дава възможност за такава търговия.

Как коментирате новината за несъстоятелност на Мостстрой АД? Изненада ли беше тя за вас и как приемате отражението й върху пазара?

Тази новина е крайно негативна за пазара. Ставаме свидетели на първите фалити на публични дружества. В щатите имаше доста компании, които обявиха несъстоятелност, а също и банки. В България тази криза премина без съществени сътресения. Сега виждаме първите жертви на това, до което водят високите нива на лихвите по заеми за фирмите, които пък от своя страна не са си направили сметката при работата със заемни средства.

Освен банките, които повишиха лихвите, доколко случилото се с Мостстрой АД е по вина и на забавените плащания от страна на държавата?

Не съм гледал в детайли доколко към тези дружества има неизплатени държавни задължения, но действително забавените плащания дават своето негативно отражение върху бизнеса, защото издърпват оборотни средства от дружествата, което им пречи да посрещат финансовите си задължения.

Инвеститорите се питат дали това не е първата плочка на доминото и каква е опасността много скоро към несъстоятелност да се повлекат и други компании?

Със сигурност има доста сектори, в които има подобен род представители, които срещат трудности по обслужване на задълженията, но не мога да кажа дали това ще е първото или последното дружество. За мен парадоксалното е, че това се случва в момент, в който в България бяха отчетени някакви положителни сигнали -  имаме първото тримесечие с ръст на Брутния вътрешен продукт и чак тогава се появи резултатът сред публичните компании. В щатите тази вълна по-скоро е вече затихваща, все по-малко дружества изпадат в несъстоятелност, а у нас ето, че сега започва.

Инвеститорите като че ли не бяха подготвени и не знаят какво следва при процедура по несъстоятелност. Какво трябва да знаят малките инвеститори в настоящата ситуация?

Влизаме в една процедура по несъстоятелност и съответно ликвидация, назначаване на синдик, погасяване на задълженията и ако остане нещо акционерите имат право на ликвидационен дял. Но преди това трябва да се направи подробен одит на активите, задълженията на дружествата и всичко това е в зависимост от преценката на съда. Все пак акционерите имат право на някакъв дял, ако изобщо остане нещо за тях.

Имат ли основание малките акционери да се сърдят на мажоритарите в Мостстрой АД?

Ами със сигурност това, което се случи исторически погледнато с тези дружества може да бъде оставено в учебниците като пример за лошо корпоративно управление и да влезе в историята с това как по най-добър начин можем да се отнасяме лошо с акционерите. Естествено трябва да има и такива примери, за да се търсят и подходящите законови рамки и начини за защита на акционерите, защото видяхме, че на ниво холдингови дружества, дъщерни компании и собственост колко много неща може да се направят. Видяхме прехвърляне на собственост, на основни дружества от холдинга в чужди ръце. Тези действия значително ощетяват интересите на миноритарните акционери и смятам, че има доста какво да се работи по корпоративното управление и защита на миноритарните акционери.

Да погледнем към борсата - докъде може да стигне спадът на акциите? Може ли да видим цена от нула стотинки за акция?

Докато трае производството по несъстоятелност, която може да се проточи доста дълго време, пазарът намира своята равновесна цена. Винаги има инвеститори, които залагат на някакви бъдещи очаквания и предполагам, че това ще се случи и тук. Видяхме спад до 14 стотинки при Мостстрой АД, след което възстановяване до близо 20 стотинки. Това показва, че винаги има хора, които залагат на това, че най-лошото се е случило вече и от тук нататък цената може да се повиши.

Отделно такива акции, които са стотинки, penny stocks, те са били винаги интересни на инвеститорите защото буквално 1 или 2 стотинки изменени в процентно изражение дава много. Примерно ако купите на 20 стотинки а продадете на 22 си е 10% движение, което една по-скъпа позиция като Оргахим АД например много трудно може да даде, тъй като там това означава достигане на цена от 100 лв.

Така че винаги има инвеститорите, които залагат, че  нещо може да се промени, че утре тази акция ще струва повече, а те ще реализират значителна доходност в проценти.

Иначе 100% спад е малко вероятно, тоест акцията да струва 0 стотинки. Дори Диамант навремето, когато бе ликвидиран, се търгуваше на 1 - 2 стотинки. Абсолютна нула е много трудно да видим именно заради спекулативно настроените инвеститори, които ще залагат на доходността в проценти.

Цветослав Цачев, Елана

Паника ли е това, което виждаме на пазара днес? Индексите са на червено, а акциите на Мостстрой АД и Холдинг Пътища АД се обезценяват драстично?

Не мисля, че случващото се на пазара е някаква паника.  По-скоро е преценка на събитията, а те обхващат две компании. Нормално е да виждаме отражение върху пазара като цяло, но според мен при другите компании, където има изменение в оценките, влиянията са други.

Беше ли неочаквана за вас несъстоятелността на Мостстрой АД? Вие все пак разглеждате отчетите им, имате поглед върху сектора?

Честно да си призная очаквах да се стигне до друго разрешение. Колкото до самия отчет, още в средата на годината се вижда, че Мостстрой АД има 5 млн. лв. собствен капитал, който практически е изяден. Една компания, която има само задължения, естествено, че  в един момент изпада в несъстоятелност при първия проблем.

И вие ли смятате, че това е само началото на една вълна, в която към несъстоятелността ще потеглят и други компании, може би и банки?

Това го има от много дълго време, защото вече доста компании, засегнати от кризата, спряха да произвеждат, спряха да работят. Продажбите на някои намаляха със 70- 80% и определено кризата от дълго време е тук. Но това е първата компания, която пада под тежестта на задълженията си. Най-важното нещо при тези компании е фактът, че техен контрагент като платец е държавата. Другото интересно нещо е, че много малко компании имат толкова голяма степен на задлъжнялост, колкото тези две инфраструктурни компании.

Да, това е въпрос към банките и ние ще им го отправим, но какво е вашето виждане по въпроса за отговорността на банките в случая? Как е допуснато да се кредитира толкова задлъжнял бизнес?

Вие видяхте ли кои са кредиторите?

ОББ, ПИБ, лизингови дружества...

В отчета пишеше още, че имат голяма линия към Уникредит Булбанк плюс UBS Швейцария, така че говорим за сериозни банки, които не могат да го пропуснат този момент. Но явно това се е получило.

Загубите станаха много бързо и много големи. Преди да започне да трупа загуби предприятието имаше 5 млн. и половина собствен капитал и още 5 млн. лв. резерви. В рамките на година и половина проблемът се утежни, защото се получи така, че една компания има 10 млн. собствен капитал и от друга страна 40 млн. задължения.

При повечето публични компании и по-скоро при тези, които са сини чипове, задлъжнялостта е съвсем различна. При тях банковите задължения са да кажем 50% от собствения капитал.

При Мостстрой АД банкови задължения от 15 млн. лв. не са били голям проблем, когато е имала 10 млн. лв. капитал, но в един момент загубите са натежали.

Имат ли право да са притеснени и недоволни малките акционери? Те като че ли не знаят какво следва от несъстоятелността ...

Нормално е да не знаят хората какво следва при процедура по несъстоятелност. Може би тези, които купуват сега със спекулативна цел, се надяват компанията по подобие на Дженерал мотърс да излезе някога от несъстоятелността. Проблемът е, че тогава активите и пасивите няма начин да не бъдат разделени. Това е идеята на несъстоятелността.

Какво ще се случи от тук нататък с Мостстрой АД?

Гледайки Мостстрой АД и структурата на активите и пасивите, според мен има прекалено голямо неравновесие, което не може да бъде оправено от времето. Компанията наистина има много големи задължения. Тези 40 млн. срещу които стоят на практика 10 млн. вземания. част от които са по предоставени заеми, това е големият проблем.

Виждаме как при заемите има обезпечение на бъдещи вземания, но по отчет виждаме незавършено производство. Те няма да могат да го приключат и да го издадат, за да получат своите пари. Това изисква много време.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!