С някои от новите идеи на КФН връщаме разбойничеството на мажоритарите.

Такъв е коментарът на бившият министър Николай Василев, който бе в екипа експерти, въвели през 2001 година промените, при които публичните дружества увеличаваха капитала си досега.

В средите на инвестиционните посредници пък сравняват потенциалната опасност от промени в някои нормативни практики с Кутията на Пандора.

Поздравления за стратегическия документ на КФН отправи изпълнителният директор на ПОК Доверие Даниела Петкова. За пръв път виждам толкова задълбочен анализ на проблемите на пазара, при това официално признати от надзорния орган, допълни тя пред DarikFinance.bg.

Петкова прие без притеснения някои ограничения, които новата стратегия възнамерява да наложи на пенсионните дружества и дори сама подхвърли предложения за бъдещата стратегия.

Според нея пенсионните фондове също могат да бъдат инструмент за съживяване на пазара като листнат свои акции на борсата.

Госпожо Петкова, какви са първите ви коментари по стратегическите виждания на КФН за развитието на пазара?

Нека кажа преди всичко, че съм впечатлена от прочетеното! Откакто има държавен регулатор за пръв път виждам документ, който отразява в такава дълбочина намерения за извършване на съответни промени и то такива, които безспорно са насочени към това да се създадат по-добри условия за развитие на капиталовия пазар.

За пръв път имам усещането, че надзорният орган е разбрал как никой не е по-силен от Негово величество Пазара и че всякакви регламенти, които противоречат на механизмите на пазара / а те са механизми, валидни за всеки пазар, не само за българския/ те просто ограничават развитието му, а не му помагат. 

Най-силно съм впечатлена от частта за развитие на БФБ с много правилно маркираните проблеми, които наистина са известни от много време, но все пак официално признати за пръв път от този документ от надзорния орган.

Така също виждам, че има много ясна визия как и в каква посока трябва да бъдат извършени промените, за да започне поне отнякъде процес на развитие на БФБ.

Има ли нещо, което считате за притеснително в частта за пенсионните фондове? Има идея да ви задължат да инвестирате определен процент от активите си у нас.

В частта за пенсионните фондове намирам, че информацията е доста оскъдна. Аз бих добавила още много, което трябва да се направи.

Изразявам пълно съгласие с констатациите, че ограничения като това - да не можем да сключваме извън борсови сделки, че нямаме право да купуваме варанти - това са неща, които не могат да бъдат определени по друг начин, освен като пропуски в законодателството.

Но бих добавила още доста елементи от регламента за инвестициите на пенсионните фондове, които не са в синхрон с пазарните механизми.

Някои от тях също са много пъти споменавани от фондовете - забраната да участваме в първично публично предлагане на акции на предприятия, които се листват за пръв път, забраната да участваме в първично предлагане на държавни ценни книжа и така нататък. 

Но нека кажем - посоката е правилна и единственото, което мога да кажа, след като прочетох този документ, е че пожелавам на КФН да успеят да стартират с неговата реализация. При това пожелавам крайния резултат да не е видоизменение на написаното до тук.

Как приемате намерението да бъде поставен лимит за инвестиции в България от страна на пенсионните дружества?

Ограничението, което се поставя, е написано в условна форма. Аз мисля, че при подходяща регулация, разнообразяване на инструментите, които можем да използваме, това дори няма да е нужно.

Никой не инвестира в чужбина защото иска по този начин да бяга от България. Пенсионните фондове като институционални инвеститори няма да изпитват никакви колебания да увеличат относителния дял на инвестициите си в България, но това върви успоредно с повишаване качеството на емитентите плюс появяването на нови емитенти, което заедно с другите мерки е възможно и всички се надяваме това да доведе до повишаване на ликвидността на пазара.

Като казвам това се питам защо не и самите пенсионни фондове да не предложат свои акции на борсата? Това дори би привлякло интереса на големи инвеститори отвъд граница.

Освен това на мен наистина ми направи впечатление, че КФН ще поставя във фокуса на дейността си с тези предстоящи промени, проблемът с качеството на корпоративно управление и с прозрачността.

Колкото повече фирми и бизнеси в България започнат да се придържат към международните стандарти за корпоративно управление, а не само към Международните счетоводни стандарти, но и към по високата степен на прозрачност, толкова по-добре ще повлияе това на развитието на капиталовия пазар. Ще повлияе в частност и на отношението на чуждестранните институционални инвеститори, а също и на българските, които през следващите няколко години ще  са по-важни от чуждестранните, доколкото не очаквам съревнование на местната сцена  предвид на икономическата криза.

В този смисъл какво от това, че ще ни задължат да инвестираме определено количество от активите си в България, ако преди това не се извършат другите промени?  Ако се стигне до това, да можем да правим покупки на ДЦК, на атрактивни и разнообразни инвестиционни инструменти, ние сами ще ги потърсим. В момента ние просто нямаме какво повече да купим на БФБ, а и като имаме предвид ликвидността,  това, което сме купили, не можем да го продадем.

И още нещо ми се иска да откроя. Поставя се въпросът за инвестициите на пенсионните фондове в Европейския съюз. Този въпрос е малко деликатен, защото всяко действие, което създава привилегировано отношение на България спрямо други държави, е нещо, което се тълкува като протекционизъм. Доколкото имам информация в една или две държави, които са си позволи да направят това, в момента се извършва ревизия на законодателството им именно в тази част. И ако се върна на идеята за толериране на инвестициите ни в ЕС, това не е инвестиране в чужбина, то е у дома.

Не може по всички линии да сме равнопоставени на всички други държави, а по отношение на активите на пенсионните фондове да казваме, не, няма равноправие, те ще си остават в България. Ако всички институционални инвеститори от ЕС приемат  такава норма, как ще се реализира намерението за връщане на чуждестранните инвестиции у нас? То всичко е двупосочно.

Николай Василев, бивш министър, изп. директор на Експат Капитал

Господин Василев, Вие бяхте основният човек в екипа, който преди години въведе стриктните правила за увеличение на капитала при публичните дружества. Сега, новите в КФН извеждат като своя стратегия различни механизми по този въпрос. Какъв е коментарът Ви? 

Още когато бях инвестиционен банкер написах статия, озаглавена "Джунглата на капиталовия пазар". В нея освен всички други проблеми, които изброих, класирах като най-големи разбойническите грабежи от страна на мажоритарните акционери, които се извършваха понякога с участието или с мълчаливото съгласие на държавата. Ограбвани тогава бяха миноритарните акционери от страна на мажоритарните.
 
Тогава беше възможно мажоритарният акционер да емитира неограничен брой нови акции на цена, много различна от пазарната, но винаги по-ниска от нея. Това не беше всичко – той имаше и възможността да ги купи – само той или посочено от него лице.
 
Тогава също така имаше възможност мажоритарят да апортира какъвто и да е актив на оценка, поръчана от него.
 
Ще припомните ли това с някой конкретен пример?
 
След приватизацията на Солвей-Соди АД дружеството беше публично, много активно търгувано и уважавано от инвеститорите. Тогава мажоритарният акционер и държавата заедно гласуваха увеличение на капитала. Това доведе до открадване на около 1/6 от всичко, което миноритарните акционери имаха, и то беше на стойност милиони лева. Просто открадване, няма друга дума. Законно отнемане.
 
А пример за участие в увеличаването на капитала чрез непарична вноска?
 
Тук става дума за апорт на актив, като математиката е същата.
 
Т.е., да си го представим като участие в увеличението на капитала чрез машина или земи, оценени по някакъв начин на някаква сума ...
 
Да, именно.
 
Това ли беше основната причина да променяте нормативната база в Закона за публично предлагане на ценни книжа тогава?
 
Това беше основен проблем и недостатък на българския капиталов пазар тогава. Беше официализирано вид разбойничество, което слагаше България в групата на Русия от 90-те години, а не в групата на Централна Европа. Това беше масово деяние, основно правило, а не изключение.
 
Затова през 2001-2002 г., когато генерално променяхме Закона за публично предлагане на ценни книжа, една от основните „религиозни” промени, до които се стигна, беше премахването на всякаква възможност за несправедливо размиване на дела на миноритарните акционери.
 
Ние въведохме железния принцип, според който, ако едно дружество е публично, увеличението на капитала да става само с емисия на търгуеми права. Подчертавам търгуеми – такива, които могат да се купуват и продават на борсата. И точка. Никакви други възможности за увеличение на капитала.
 
Резултатът е години възход на капиталовия пазар. Между 2001 и 2007 г. имаше световен рекорд по вдигане на индeкса SOFIX – в лева (евро) над 27 пъти, а в долари - над 40 пъти. Това е световен рекорд и се дължи на много фактори, един от най-важните от които е ЗППЦК.
 
Каква беше първата Ви реакция, като прочетохте този текст в стратегията на КФН?
 
Много бях изненадан. Тепърва ще комуникирам с колеги от пазара. Но ако позволите едно сравнение с футбола – това, което се предлага в момента, е все едно да се предложи промяна в правилата на играта, според която съдията по всяко време да може да обяви резултат 10:0 за отбора, който си поиска.
 
Мислите ли, че това може да е лобистки текст?
 
Надявам се да е просто предложение, вариант, който няма да бъде приет.
 
А какво е вашето предложение – да се преработи този текст или директно да се зачеркне?
 
Да се зачеркнат всякакви такива идеи и да не се пипа тази тема. Другите теми са достатъчно значими.

Например това, което е записано като предложения за дружествата със специална инвестиционна цел. Още първото изречение – да могат да инвестират в чужбина или поне в границите на Европейския съюз. Аз съм изцяло „за” това и още от 2006 г. съм го предлагал в Министерския съвет. Според мен това би ни превърнало в сериозен европейски център за инвестиции в този сегмент на финансовата индустрия.

Владислав Панев, Статус Капитал

Как в инвестиционната общност приемате стратегическият документ на КФН, който набелязва конкретни цели за изпълнение пред новото ръководство на институцията? 

Сегашната нормативна уредба със сигурност не е най-добрата и има какво да се направи за подобряването й. Връщането на възможността за увеличение на капитала под условие обаче може да отвори Кутията на Пандора.

Както валутният борд не е идеалното решение, но ни пази от крадливи политици, така и задължителното увеличение на капитала с търгуеми права ни пази от недобросъвестни мажоритарни собственици.

Иначе дискусия за промени в законодателството за капиталовия ни пазар е необходима, тъй като виждаме какво е състоянието в момента и мисля, че в крайна сметка това може да доведе и до положителни резултати.

Има ли въобще необходимост от промяна на правилата за увеличаване на капитала?

Не, няма. Това не трябва да се пипа, както и валутния борд не трябва да се пипа.

А мислите ли, че ако тази идея успее да си прокара път и се въведе, мажоритарните собственици ще се възползват от възможността да увеличат дела си в компаниите?

Ще има опити да се мине между капките, но най-вече ще се увеличи страхът на инвеститорите, че това може да се случи. А в момента имаме нужда от сигурност.

Някои ваши колеги се изказаха, че покрай тази поправка, може да се създадат предпоставки за източване на дружества. Съгласен ли сте?

Това е и моето мнение. Но искам да подчертая, че когато става въпрос за увеличение на капитала на дадено дружество, то обикновено се прави като добра стъпка към развитието на дружеството и ако се прави, то трябва да е в интерес на всички акционери в него.

***

Шефът на БФБ за стратегическия документ