Това не е управление на ликвидността, както се твърдеше в самото начало. Това наистина е печатане на пари, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.


Професорът от Колумбийския университет Майкъл Удфорд, който е експерт по парична политика, смята, че държавите трябва честно да признаят, че покупките на облигации няма как да бъдат прекратени.

 

"Всички приказки за стратегии за излизане са дълбоко негативни", коментира той на семинар в London Business School, наричайки това, което става "открито парично финансиране".


Според него централната банка на Япония сгреши, когато взе мерки за ограничаване на количествените улеснения в периода 2001-2006 г., смятайки че икономиката на страната е излязла от кризата.

 

Удфорд смята, че единственият начин да се спре печатането на пари е да се премахне държавният дълг от балансите на централните банки.

 

Лорд Търнър, ръководител на вече несъществуващата Агенция за финансови услуги също посочва, че: "Трябва да кажем на хората, че ако е необходимо, QE ще стане постоянно."

 

Централните банки в САЩ, Япония и Европа трябва да имат готовност за финансиране на текущите разходи. Най-малкото част от парите ще отидат направо в икономиката, а няма да изтекат в балонизирани активи.

 

В момента количествените улеснения разчитат на понижаване на разходите по заемите. Това е "кредитизъм". Инструмент за намаляване на задлъжнялостта, в момент, когато никой не иска да дава пари назаем.

 

Политика, която е "опакована" по такъв начин, че да се запази независимостта на централната банка. Федералният резерв или Банката на Англия ще решат кога достатъчното е достатъчно.

 

Има два много добри исторически примера за подобни политики. Единият е от Ваймарската република в Германия, която с печатането на пари предизвиква хиперинфалция и доввжда фашистите на власт.

 

Другият пак е от 30-те години на миналия век. Той е по-малко известен. Става въпрос за грандиозния успех на Такахаши Корекио в Япония. Той също залага на парични и фискални стимули, които водят до поевтиняване на йената с 40%. В рамките на само две години икономиката на страната се връща към растеж, преодолявайки последствията от Голямата депресия, а в рамките на три години Корекио успява да балансира бюджета с повишаване на данъчните приходи.

 

На този исторически опит се обляга и новата политика на японската централна банка, представена през тази седмица. За да се пребори с дефлацията тя ще изкупува облигации за 140 млрд. долара всеки месец през 2014 г. За сравнение в момента Фед прави същото в САЩ, но купувайки книжа за 85 млрд. долара месечно.

 

Според Удфорд, Федералната резервна банка вече е започнала да монетаризира дефицита на американското правителство.

 

Инвеститорите се надяват, че тази шокова терапия ще приключи скоро. Ако фондовите пазари казват истината, това е така. Но често фондовите пазари са лош барометър за истинското състояние на икономиката.

 

Данните за паричното предлагане в САЩ дават друг сигнал. Агрегатът М2 показва намаление на паричната маса през последните три месеца.

 

Водещата световна икономика трябва да се справи с фискална корекция на стойност 2.5 на сто от БВП през тази година, което е може би най-големият фискален шок от половин век насам. Последните данни за безработицата също противоречат на оптимистичните нагласи.

 

Пазарите се надяват на Китай. Но Пекин продължава да преследва меркантилна политика. Той все още налива евтини кредити в в своята промишленост и разчита на износа и на потреблението на глобалните пазари.

 

Облигационерите по целия свят може би подозират, че Великобритания, САЩ и други държави може би планират прекъсване на плащанията по държавния дълг. Но по-вероятно изглежда първата жертва на количествените улеснения да станата храмовете на централните банки.