В края на първото тримесечие на годината ТБ Първа инвестиционна банка АД показа стабилни позиции и резултати, изпреварващи средните за банковия пазар в страната. Според мениджмънта на институцията това се дължи на политиката по поддържане на висока ликвидност, търсене на голям процент нелихвени доходи, фокусиране върху целевото кредитиране на бизнеса за оборотни средства.
Малко преди тези показатели да бъдат обсъдени на Общо събрание на акционерите през миналата седмица, банката бе поставена под наблюдение от рейтинговата агенция Moody's. Според финансовия директор на ПИБ Радослав Миленков в това действие изненади няма.
Чуждите инвеститори биха се учудили, ако на фона на глобалните сътресения България се държи като остров на стабилност. Въпреки всичко ПИБ остана сред банките с най-висок рейтинг в листата на Moody's, посочва още Миленков.
Беше ли за вас неприятна изненада решението на рейтинговата агенция Moody’s за евентуално преразглеждане на статуса на ПИБ?
В отговора на този въпрос ще започна малко по-широко и ще погледна исторически. Рейтинговите агенции имаха един чудесен бизнес за себе си преди 2-3 години. Раздаваха оценки в контекста на подема на пазара. Знаете какво се случи - в момента са много критикувани за това, че неадекватно са адресирали рисковете. Рейтинговите оценки са един от инструментите, чрез които инвеститорите ни оценяват. ПИБ има договор с две рейтингови агенции – Fitch и Moody’s.
Може би има движение от едната крайност в другата, като сега се обясняват намаленията на рейтингите с кризата.
Що касае ПИБ, те поставиха рейтинга ни под наблюдение – което означава, че няма промяна, а в момента рейтингът е задържан на това ниво. Има три възможности в края на тримесечния период: рейтингът да бъде намален, да бъде потвърден или да бъде увеличен. Moody’s не са идвали в банката и не са правили анализ на финансовите ни резултати. Задържането на рейтинга е в резултат на техни прогнози за развитието на българската икономика, които логично следват техните прогнози за развитие на икономиката в световен мащаб по време на криза. Но дори и под на наблюдение ПИБ остава с едни от най-високите рейтинги сред банките, които са рейтинговани от Moody’s.
Може би то се приема по този начин заради факта, че с по-нисък рейтинг банката би имала по-ограничени възможности за достъп до относително евтин ресурс...
Безспорно международните пазари бяха практически затворени, а в момента никой не инвестира в емитенти от Източна Европа. Ние обаче успешно променихме бизнес модела като пренасочихме фокуса си върху привличане на ресурс от местния пазар.
Имайте предвид, че за чуждите инвеститори би било странно България да е един остров на спокойствието, при положение, че рейтингите на почти всички банки по света бяха поставени под наблюдение или намалени. Преценката на Moody’s е дистанционна – да могат да сложат под наблюдение банка, е тяхно право.
В оценката си за средата, може би и Moody’s са размишлявали като икономистите, които говорят за каскади от фалити и преценяват буферите на банките като недостатъчни за справяне в кризата. Възможно ли е влошената среда да разклати ПИБ?
Много варират оценките за развитие на икономиката. Последната официална информация, която БНБ публикува, бе ръст на БВП между 0.6% и спад от 2%. Виждате в Европа вече има първи наченки за излизане от кризата. Говори се, че тук дори и да има някакво разведряване, то ще дойде след 5-6 месеца. Защото ако в Европа има подем, то това естествено би се отразило и в България.
Мисля, че българската банкова система има достатъчно буфери за справяне с кризата. Винаги сме били под консервативен надзор, ако вземете и сравните 12% капиталова адекватност при 8% в Базел 2 и повечето европейски страни. Това само по себе си е достатъчен сигнал за това, че ние вече регулаторно изпълняваме много високи изисквания.
При добре управляван кредитен портфейл не се очаква влошаване. Говоря по принцип за банковата система. БНБ със своите антициклични действия даде редица възможности на банките да управляват адекватно бизнеса – това бяха намаляването на Минималните задължителни резерви, всички промени в Наредба № 9, възможността за капитализиране на полугодишната печалба. Това са все инструменти, които централната банка много успешно и навреме наложи.
Наблюдава ли се някакво значително влошаване при обслужването на кредити от страна на строителните предприемачи?
Повече от 2-3 години ние стратегически взехме решение да не кредитираме строителство по морските и планинските курорти. В края на миналата година по одитираните финансови резултати ще видите, че в структурата на кредитния портфейл отрасълът строителство заема само 4.8%.
Какво показват проучванията ви на настроенията сред клиентите? Чувстват ли се те по-несигурни, търсят ли алтернативни инвестиции – в други валути или извън депозитите?
При условие, че в момента фондовата борса се намира в друг тренд, различен от този преди 1-2 години, може би депозитът си остава най-добрата алтернатива и най-добрият баланс между риск и доходност. Резултатите на ПИБ показват стабилен ръст на депозитите особено от граждани, което говори, че депозитът е предпочитан инвестиционен инструмент и от друга страна, този ръст доказва доверието на клиентите в ПИБ.
Съществува атака срещу лихвите по промоционалните депозити, които банките активно предлагат. Аргументите за това, които се изказват в публичното пространство са, че по този начин банките сами се въвличат в омагьосан кръг, тъй като високи лихви по депозити водят до високи лихви по кредитите. Как приемате тези становища?
Не смятам, че някой по-добре от пазара може да оцени даден депозит и даден инструмент, както не може да се посочи дадена лихва като висока или ниска. Не споделям мнение, в което лихвите по депозитите трябва да са Х или У.
Банките са достатъчно разумни, за да знаят как да оценят един продукт и как той би повлиял върху цялостното им представяне. Не вярвам клиентите да са разочаровани от лихвите, които получават по депозитите.
Пред медиите казахте, че в момента банката се е фокусирала върху кредитите за оборотни средства на бизнеса. Кога ще се отпуши кредитирането у нас?
ПИБ не е спирала да кредитира българския бизнес. Нетното нарастване на кредитния портфейл за първото тримесечие е 44 милиона лева. Разбира се при настоящата икономическа среда изискванията по отношение на рисковия профил на кредитополучателите са завишени. Още повече по данни на БНБ кредитният портфейл на банковата система нараства само с 0.55%, докато портфейлът на ПИБ нараства с 2.05% за първото тримесечие на 2009 година, в сравнение с края на 2008 година.
***
Радослав Миленков има магистърска степен по Финанси от Университета за национално и световно стопанство. Присъединява се към ПИБ като ръководител на дирекция „Вътрешен контрол” през 2003 г., а от 2005 г. е директор на дирекция „Финансово-счетоводна” и член на Управителния съвет. Работил е като външен одитор в Deloitte & Touche. Радослав Миленков е член и на Надзорния съвет на CaSys International, Република Македония, член на Надзорния съвет на УниБанка, Република Македония и член на Одитния комитет на Първа инвестиционна банка - Албания.
* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!