DarikFinance.bg вече близо две години следи темата за влизането на България в еврозоната, като на страниците намериха място мненията и анализите на водещите финансисти в България. 2010 г. се очертава да бъде ключова за постигането на целта за влизане в еврозоната, предвид анонсите на правителството. В понеделник по време на посещението на премиера Бойко Борисов начело на официална делегация във ФРГ, очаквано една от новините бе точно за становището на Германия за присъединяването на България към зоната. Преди дни вицепремиерът Дянков обяви, че влизането ни в чакалнята е приоритет номер 1 за външната ни политика до юни. С днешна дата той коментира, че вървим в тази посока с най-бързата възможна крачка.

Германия ще осигури справедлив шанс за влизането на България в механизма ERM II и Шенгенското споразумение, което означава, че България ще бъде разгледана като самостоятелна държава при даването на крайната оценка, каза в началото на седмицата германският канцлер Ангела Меркел.

Какви са сигналите от казаното канцлера на ФРГ и може ли България да очаква реално някаква подкрепа от Германия, за DarikFinance.bg публикуваме анализите на финансиста Емил Хърсев и на икономиста Лъчезар Богданов.

Емил Хърсев

Общо взето не особено ентусиазирано се приема идеята за разширяване на еврозоната и има един откровен страх в основния „спонсор” и на Европейския съюз, и на еврозоната, и основен стожер на финансовата система. Разбираем е този страх като се има предвид в какво състояние е самата финансова система на Германия и на еврозоната. Кризата естествено носи страхове и тези страхове раждат опасения. Те се адресират съвсем неправилно, не там където трябва, няма никакъв повод еврозоната да изпитва опасения от страни като България, които финансово са значително по-стабилни от някои от началните членове на зоната.

Гърция при всички положения е част от причината, най-малко е част от симптоматиката. Знаете, там има цяла една група страни известна с абревиатурата PIGS съкращение от Португалия, Италия, Гърция и Испания, които не се славят с особено висока финансова надеждност и които винаги са причинявали проблеми на еврозоната. Така точно в този момент се развива една от най-дълбоките според мен кризи в системата на еврозоната, това е вероятно причината да се отнасят безкрайно предпазливо към всякакви идеи за разширяване.

Тук не става въпрос за нещо друго, а за едно право на България да получи това, което е договорила със страните членки. Аз не виждам тук особен повод за коментар, за търсене на подкрепа или решения. Въпросът за това дали България ще членува в еврозоната или - не е решен. Той е решен с подписването на договора за присъединяване. Това там е част от този договор. Това е част от онова, за което ние си плащаме. Затова въвеждаме стандарти, затова затваряме фирмите, отказали сме се от правото да събираме мита, изобщо всичко онова, което поемаме като тежест от членството в еврозоната.

Шансовете за ERM2 през 2010 г.

Всичко зависи от това как правителството ще води тези разговори. Според мен те трябва да се водят значително по-твърдо. Четох един коментар на известния журналист и коментатор Иван Гарелов, който обяснява, че гърците считат българите за слаби и безхарактерни, безволеви. Мисля, че правилно в момента ни оценяват така. Ние трябва много ясно да си заявим позицията като нация. Ние имаме много сериозни права. Не сме поредната колониална зона на който и да било в ЕС, а сме един равностоен член. И както Гърция си заявава ясно правата и характерно и типично ги отстоява, така трябва да го правим и ние. И това не са никакви отстъпки от когото и да било. Половинчатата подкрепа – „Ама да, ние ще си говорим за България като България, няма да обзвързваме.... „ това просто за мен е изненадващо. Изобщо не може да се коментира този въпрос. Разбира се, че така ще говори всяка страна членка.

Има една много дълбока криза в съюза, някои от държавите изглежда се изживяват в една роля, която те нямат и скоро ще го разберат, убеден съм. Големината на тези държави не им позволява да се държат менторски към когото и да било. И предполагам, че и вътрешнополитическите процеси в тези държави скоро ще извадят на бял свят несъстоятелната им политика към останалите членове в ЕС и липсата на стратегия какво става там.

Лъчезар Богданов

Канцлерът Меркел всъщност нямаше какво друго да каже. Най-малкото защото по процедура влизането във валутно-курсовия механизъм ERM 2 e прерогатив на Европейската централна банка. Т.е. това е институцията, която приема или не една страна за член на този механизъм.

Показателен обаче, според мен, в положителен смисъл е фактът, че българският премиер обсъжда тази тема именно с канцлера на Федерална република Германия – най-голямата икономика в еврозоната и както негласно се знае с най-голяма тежест в управлението на Европейската централна банка. Още повече, че Германия традиционно се слави с консерватизма по отношение на управлението на фиска и на парите. С други думи, ако там има дипломатически и политически пробив и гарантиране на някакво ниво на подкрепа, това би било най-големия успех. Това е най-трудният за убеждаване член на еврозоната и разбира се, най-трудният за убеждаване представител в ЕЦБ.

Засега не може да се даде ясен отговор дали Ангела Меркел е дала добър знак или подкрепа. Това, което се вижда поне на пръв поглед е, че не е дала и отрицателен знак. Спомняме си нетолкова отдавна, в недалечно минало председателят на ЕЦБ Трише в София се изказа доста негативно по отношение на едно бъдещо членство на България. В случая не видяхме такъв песимизъм и може би това е обнадеждаващо. Но пак казвам, на този етап няма индикации за това, какво е преобладаващото мнение в германските политически среди, а от там и по отношение на германското представителство в ЕЦБ.

Шансовете за ERM2 ппрез 2010 г.

Аз мисля, че България има добри шансове. Също така мисля, че начинът по който българското правителство управлява бюджета, дори в такава тежка икономическа криза и особено на фона на други страни, като конкретният пример е Гърция, трябва да даде един доста силен коз в преговорите и в събирането на подкрепа за тази кауза. Аз съм умерен оптимист и мисля, че сега шансовете са ни малко по-високи отпреди 6 или 9 месеца, но трябва да има много ясна подкрепа вътре в страната и правителството да действа абсолютно убедено, че това е една външнополитеческа цел на България и да настоява да я постигне пред всички европейски институции, и разбира се, пред отделните страни- членки със сериозен глас в управлението на ЕЦБ.