Американската икономика все още е, като повечето данни показват, дълбоко депресирана. Но корпоративните печалби са рекордно високи. Как е възможно това? Отговорът е прост: печалбите се покачиха като дял от националния доход, докато заплатите и другите компенсации на труда намаляха. Благосъстоянието не нараства така, както трябва, но бизнесът се справя добре, докато капиталът има все по-голяма тежест за сметка на стойността на труда.

Наистина ли говорим за капитала спрямо труда? Не е ли това старомодна, почти марксистка дискусия, която няма място в нашата съвременна информационна икономика? Много хора все още мислят така. През последните десетилетия икономическите дискусии за неравенството бяха фокусирани върху разделението между работниците и разликата между тези с по-ниско и по-високо образование или върху растящите доходи на шепа на суперзвезди в областта на финансите и няколко други сектора. Но това вероятно е вчерашната история.

Конкретно, докато е вярно, че финансистите все още се държат донякъде като разбойници, каквито част от тях всъщност са, разликата между заплатите на работниците с висше и средно образование в САЩ почти не се е променила от 90-те години на миналия век насам.

Всъщност, завършилите колеж бяха изправени пред стагнация на доходите си, дори преди началото на финансовата криза. Все пак печалбите се увеличават за сметка на работниците като цяло, включително работниците с умения, които би трябвало да водят към успехи днешната икономика.

Защо се случва това? Има две възможни обяснения, всяко от които може да е вярно до известна степен. Едното от тях е, че технологията се е развила до ниво, което поставя труда в по-неблагоприятно положение, а другата е, че ние не гледаме последиците от рязкото засилване на властта на монополите. Помислете за тези две истории като приказка, в която лошите са роботите от една страна и бароните разбойници от друга.

За роботите: няма съмнение, че в някои нашумели индустрии, технологията измества работниците от множество позиции. Например, една от причините някои високо-технологични производства да се върнат в САЩ през последните години е, че най-ценните части от компютрите - дънната платка и процесора, се правят почти само от роботи, което обезсмисля използването на евтина азиатска работна ръка.

В наскоро излязлата книга "Расата срещу машините", Ерик Бринджолфсън и Андрю Макфий твърдят, че подобни истории се разиграват в много области, включително при услуги като преводи и правни изследвания. При това не става въпрос само за нискоквалифициран труд, роботите изяждат повече работни места изискващи умения и образование.

И все пак, може ли иновациите и напредъкът да направят излишна работната ръка? На пръв поглед изглежда, че това няма как да се случи. Но истината е, че повечето сериозни икономисти са наясно с тази опасност от почти два века. Я началото на XIX век Дейвид Рикардо, който става известен с теорията си за сравнителното предимство в свободната търговия, пише за това как новите капиталово интензивни технологии на индустриалната революция могат да влошат положението на работниците, поне за известно време. И исторически погледнато това наистина се случва в продължение на няколко десетилетия.

Ами бароните разбойници? Ние не говорим много за монополната власт в тези дни. Антитръстовото законодателство до голяма степен се срина в годините на Рейгън и никога не беше възстановено. Бари Лин и Филип Лонгман от фондация "Нова Америка" обаче твърдят и то убедително, поне по мое мнение, че увеличаването на концентрацията на стопанска дейност може да бъде важен фактор за застоя в търсенето на работна ръка, тъй като корпорациите използват нарастващата си монополна власт за повишаване на цените, без да премират с печалбите своите служители.

Не знам доколко обезценяването на труда може да бъде обяснено с новите технологии и растящите монополи. До този момент такава дискусия не се води в САЩ.

Но промяната се случва - и тя ще има тежки последици. Например, сегашният силен и щедро финансиран натиск за намаляване на ставките на корпоративния данък, едва ли е оправдан в момент, когато печалбите растат за сметка на заплатите на работниците.

Или какво да кажем за намаляването или премахването на данъците върху наследството. Така ние се движим към свят, в който финансовият капитал, а не уменията или образованието, определя доходите.

Както казах, това е дискусия, която едва сега започва, но е време за нея, преди роботите и бароните разбойници да превърнат обществото ни в нещо неразпознаваемо.

Материалът е публикуван в блога на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман в The New York Times. Опасностите, пред които САЩ са изправени в момента, изглеждат добре познати в България. А може би заплашват и света, който в стремежа си към растеж и благосъстояние достъпно за всички, може би се движи към нещо съвсем различно.