Едно от наследствата на социализма е на път да си отиде, но... ще трябва да минат още десет години. Изплащането на лихвоточките, на които много хора се надяваха да им донесат жилище, трябва да бъде напълно завършило до края на 2019 г., след като кризата удължи този срок с няколко години. В последния работен ден на тази година - 30 декември, пък е крайният срок, в който могат да се подават заявления за получаване на обезщетения.

Заради силния интерес и многото подавани заявления първоначалният срок до 21 май беше удължен до края на тази година. Окончателните списъци с лицата подали заявления, които имат право да получат обезщетения, трябва да са готови и одобрени от кметовете до края на ноември следващата година. Ако притежателите на лихвоточки не попаднат в този списък, могат да обжалват решението пред общинските власти.

Заради икономиите, които Министерство на финансите прави, времето за получаването на обезщетенията се изтегля чак към 2019 г. Това в голяма степен ще затрудни притежателите на лихвоточки, тъй като в същото време те трябва да закупят жилище или да започнат строежа му до края на 2013 г. като част от условията за получаване на обезщетение. На практика те ще трябва да инвестират свои пари, а държавата може да им върне това, което им дължи за лихвоточките, години по-късно.

Изпълнителният директор на Националния компенсационен жилищен фонд Гаврил Митов обясни, че срокът за плащания е удължен до 2019 г. именно заради финансовата криза – по този начин плащанията ще се разтеглят във времето и няма да натежат толкова силно на бюджета. За тази година фондът е получил 16 млн. лв., но от тях 10% се заделят като буфер, отделно с постановление на Министерски съвет е наредено още 1 млн. лв. да се запазят, така на практика за компенсации са останали едва 13.5 млн. лв.

В същото време по думите на Гаврил Митов висящите искания за обезщетения за цялата страна са за около 20 млн. лв.  По данни на фонда за 2008 г. са направени обезщетения по 2168 влога. В списъците са около 60 000 души, за чиито компенсации са необходими към 280-300 млн. лв., а сумата ще се увеличава.
Исканията за получаване на компенсации са се увеличили силно по няколко причини – в края на миналата година беше направена законова промяна, с която се определи краен срок за подаването на заявленията – дотогава такъв нямаше.

Освен това имущественият праг, над който хората нямаха право на плащане, беше вдигнат от 15 хил. лв. на 40 хил. лв. Няколко месеца по-късно този праг се повиши до 60 хил. лв. В началото на декември пък Конституционният съд допълнително увеличили броя на правоимащите с решението си, че границата от 60 хил. лв. трябва да се отнася само за притежавани жилищни имоти и от нея се изключват паричните влогове, акции, автомобили и друго имущество, различни от жилище.

Компенсациите си остават по 0.08 лв. за всяко лихвочисло – така средната сума, изплащана на човек за миналата година, е около 6300 лв. по данни на компенсационния фонд.

Преди няколко месеца беше променен и редът за прехвърлянето им – спестовните числа могат да се предават на роднини по права линия и по съребрена, до трета степен. Прехвърлянето става само в офисите на Банка ДСК, която наследи бившата Държавна спестовна каса. Става въпрос обаче за определени клонове, а не за всички. От банката поясниха, че в София единственото място за подаване на такива искания е офисът им на бул. "Вардар", в бл. 20, но консултации могат да се правят и в клона на ул. "Калоян" 1. Съответно прехвърлянето на спестовните числа в другите градове на страната става в регионалните клонове на банката.

След като прехвърлите лихвоточките, заявлението за подаване на обезщетения трябва да се подаде в общинската комисия от новия им притежател. Освен това имайте предвид, че в повечето общини местните комисии имат само един приемен ден за заявленията. Заради малкото оставащи работни дни е възможно в някои общини крайният срок за тях вече да е изтекъл. През ноември партия "Ред, законност и справедливост" внесе в парламента предложение за промяна в закона, с което отново да се премахне крайният срок за подаване на заявления. Засега обаче предложението не е прието дори и на първо четене и е малко вероятно да се реализира.