Икономическите проблеми на Япония са сериозни и се влошават. На първо място сред тях е тежестта на държавния дълг.
Съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, което в момента е около 2.28, е най-високото в индустриалния свят, почти двойно повече от това дори на страни като Гърция и Италия, и непрекъснато нараства. Вече общите разходи за лихвите по този дълг и социалната сигурност в страната са приблизително равни на данъчните приходи.
В началото на тази година търговският баланс на Япония регистрира дефицит за първи път от 1980 г. насам. Цените на земята и акциите в Nikkei са с около 30 процента под нивата от 1989 г. в реално изражение. Сега образованите млади японски жени емигрират, японските компании изместват производствата си в чужбина (дори и в САЩ), политическата класа е в застой (шест министър-председателя се смениха през последните пет години). Япония преживява първите масови улични протести от десетилетия насам .
Икономическите проблеми обаче са само симптом на по-дълбоките социални проблеми. И тези социални проблеми са характерни в по-малка или по-голяма степен за повечето развити страни.
В индустриалния свят раждаемостта пада. В Япония се регистрират 7.31 раждания на година на 1000 души, като няма страна с по-ниско ниво на раждаемост, което при това продължава да намалява.
В САЩ и в повечето европейски страни нивото на раждаемост все още е над 10 на 1000 души, а в Нигерия и Танзания е повече от 40.
Браковете в Япония са твърде малко дори за развита страна - 5.8 бракове на година на 1000 души, в сравнение с 9.8 в САЩ. Средната възраст на младоженците в Япония е вече 31 г.
Тези числа обаче не разкриват дали нежеланието да се женят и да имат деца, идва от страна на мъжете, на жените или е взаимно.
Младите японците се чувстват по-комфортно, когато комуникират помежду си по електронен път, вместо по телефона или лице в лице. Дигиталната революция буквално заличава социалните умения необходими за дълготрайна връзка. Сред мъжете, основните причини за отказ от брак са притесненията относно икономическото им бъдеще и тяхната способност да носят отговорност за семейство.
Омъжените жени са склонни да управляват финансите на домакинството и да се грижат за децата и родителите си. Жените с кариери, които намират сили в образованието си и печелят добри пари обаче трябва да избират.
Много от тях откриват, че възрастта им е пречка, тъй като японските мъже над 40-годишна възраст искат много по-млади жени.
В същото време подкрепата за самотните майки практически липсва, което принуждава жените или да не раждат или да търсят реализация извън страната. В резултат Япония регистрира огромни загуби на човешки капитал.
Отново, както в останалия индустриален свят, намаляването на раждаемостта и подобряването на медицинските грижи са довели до застаряване на населението, което прави по-трудна за финансиране пенсионната система в дългосрочен план. Тази тенденция е на път да достигне своята крайност в Япония, тъй като рекордно ниската раждаемост и относително здравословния начин на живот са я превърнали в страната с най-голям дял от населението (22%) над 65-годишна възраст.
Но числата сами по себе си не показват мащаба на проблемите. В края на краищата, процентът от населението над 65 години в другите развити страни по света е между 14% и 20%. Това, което прави проблема толкова сериозен в Япония е отказът да се привличат млади хора от чужбина. Много е трудно да си имигрират в тази страна и населението всъщност е хомогенно.
Това отхвърляне на имиграцията не само не вещае добро за бъдещето на пенсионна система в Япония, но също така лишава страната от активна работна ръка и технологични иновации. Различията в имиграционните политики допринасят пряко за голямата разлика между САЩ и Япония в Нобеловите награди, въпреки огромните разходи за наука и в двете страни.
А научните постижения са от съществено значение за една икономика, основана на технологиите. Голяма част от водещите учени в САЩ са имигранти или деца на имигранти, като културните различия им дават друг поглед върху света и технологиите. Този поглед липсва на японските учени. Факт, който в дългосрочен план заплашва стабилността на износа на страната.
Износ, който се захранва с вносни ресурси. Докато японските власти и компании са много внимателни към природата на собствената им страна, те изглеждат твърде безгрижни към устойчивото развитите на останалия свят.
Япония упорито се противопоставя на устойчивите политики. Вносът в страната на дървесина, риба и други продукти, добити по незаконен и унищожителен за природата начин е много по-голям от този в САЩ или държавите от Европейския съюз, независимо дали се изчислява като общ обем или се разпределя на глава от населението.
Реално, Япония е световен лидер в нерегулирания риболов и китолов. През 2010 г. Токио постигна голям дипломатически триумф като блокира въвеждането на международни ограничения за улова на червена риба тон в Атлантическия океан и в Средиземно море, където запасите от този вид са намалели критично. Този подход на практика граничи с обявяване на война от Япония срещу останалия свят, чиито ресурси страната се опитва безконтролно да експлоатира до изчерпването им.
Тъй като икономическите проблеми на Япония са резултат от социалните проблеми, тяхното решаване ще изисква промени в културата и светогледа на японците. Те ще трябва да променят начина, по който се отнасят към жените, имиграцията и устойчивото използване на ресурсите.
Два пъти в модерни времена, Япония е постигала такава селективна промяна. Най-драстичният пример е реставрацията Мейджи, която започва през 1868 г.
Принудителното отваряне на пристанищата за внос от щатите под дулата на американските бойни кораби през 1853-54 г. кара света да очаква колонизация. Но Япония успява да се спаси, като слага край на изолацията си, шогуната, забраната на огнестрелните оръжия и феодалната система. Страната бързо създава конституция, правителство, кабинет, национална армия, индустриализира се в европейски стил и въвежда банкова система, масово образование и множество елементи от западната култура.
В същото време тя запазва своя император, език, писмена система и идентичност. По този начин Япония не само запазва своята независимост, но също така става първата източна страна, която може да съперничи на Запада по богатство и власт.
Отново, след Втората световна война, Япония прави драстични селективни промени, изоставяйки своята военна традиция и представата за божествения император в полза на приемането на демокрацията и развитието на износа. Сега японците трябва да приложат селективни промени отново, като се разделят с нещата, които отслабват страната и запазят тези, които я правят силна, но не го правят.
Материалът е публикуван от Bloomberg. Автор е Джаред Даймън, написал “Пушки, вируси и стомана“. Оригиналното заглавие на статията е “Три причини за влошаване на икономическата болка на Япония“.