На 26-ти Май, 2008 г. Германия почервеня. Причината бяха ветровете на промяната, но климатичната, а не политическата промяна, пише The Economist. Необичайната аномалия се дължеше на богат на желязо прах пренесен с ветровете от Африка към Европа. Този прах не само промени на цвета на покривите и колите, но и според последните изчисления на Макс Бангерт, докторант в Технологичния институт в Карлсруе, доведе до понижение на средните температури с около четвърт градус, докато се носеше във въздуха над Стария континент.

Необичайният за Германия феномен е нещо обичайно за планетата като цяло. Сахара и другите пустини, непрекъснато изпращат прах в атмосферата, където частиците може да изминат хиляди километри и да влияят на времето в различни региони, на глобалния климат като цяло и дори на растежа на горите на другия край на планетата.

По-рано през 2008 г., Илан Корен и колегите му от Института на науките Weizmann, в Израел, откриха огромен резервоар от прах в депресията Боделе. Това е запълнена с фин пясък падина в Чад, в която духат мощни ветрове. Депресията заема по-малко от 1% от територията на Сахара, но е считана за най-прашното място в света. Смята се, че от нея идва една четвърт или повече от количеството прах вдигано в атмосферата от Сахара.

Екипът на Корен наблюдава вдигането на праха с камера от сателит наречен "Аква", гледа как той закрива слънцето с автоматичен фотометър в Илорин, Нигерия, и следва прашните вълни от двете страни на Атлантика с друг сателит, "Калипсо", като накрая отчита скок в нивата на силиций, алуминий и желязо, в почвите с детектор в Манау, Бразилия. Резултатите от неговото изследване бяха представени по време на среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско през декември, миналата година.

Значението на този процес на пренос на прах на огромни разстояния става очевидно едва през последните няколко години, и учените все още работят, за да изяснят много от последиците от него. Изглежда африканският прах стимулира растежа на растенията в Амазония, като обогатява с фосфор, бедните на важния за развитието на флората минерал, почви в тропическите гори. В перспективата на глобалното затопляне, това може да се разглежда като естествен коригиращ механизъм.

 

Още по-значително е въздействието на праха в океаните. В някои части на океана има недостиг на желязо, което е в изобилие в червените пясъци на пустините. Прах от пустинята Гоби изглежда стимулира цъфтежа на планктона бедните на хранителни съставки води на северния Тих океан, въпреки че не е ясно дали това води до нетно намаление на атмосферния въглероден двуокис.

Докато е във въздуха прахът отразява слънчевите лъчи и охлажда земята, като метеоролозите в Европа доказаха този ефект през май 2008 година. Освен това праховите частици спомагат за образуването на облаците. Ефектът е значителен, но едва ли е достатъчен сам по себе си да спре повишаването на температурите в земната атмосфера. Въглеродният двуокис, добавен в атмосферата от началото на индустриалната революция има ефекта на 1.6 вата допълнителна слънчева енергия на квадратен метър от земната повърхност. Прякото въздействие на праха, като отразител на слънчевите лъчи води до охлаждане, еквивалентно на едва 0.14 вата на квадратен метър.

Още повече, че в регионите в близост до пустините прахът има точно обратните ефекти. Охлажда пустинята и може да промени местните модели движение на въздуха, да доведе до намаляване на обема на валежите, които падат в околните райони и така да предизвика засушавания и пожари, които повишават нивото на въглеродния двуокис в атмосферата.

За да разберем по-добре нетните ефекти, предизвикани от движението на праха, трябва да разполагаме с подробни исторически данни на запрашеността на планетата. Със събирането и обработката на тази информация се занимава екипът на Натали Маховалд в университета "Корнел". Те анализират проби от ледници, езерата и коралови рифове и измерват как нивата на някои издайнически химикали се променят в дълбочина и съответно във времето. Тяхното заключение, публикувано наскоро е, че през миналия век запрашеността на въздуха в глобален мащаб се е удвоила.

Част от увеличението произтича от човешките дейности, като строителството и изсичането на горите. Другата част може да се обясни с глобалното затопляне и промяната на границите на пустините.

Но може да се окаже, че действителното количество прах носен от ветровете в атмосферата, значително се подценява. В едно от последните изследвания, публикувани в Бюлетина на Националната академия на науките, Джаспър Кок от Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо, пише, че прахът в атмосферата е най-малко два пъти или дори осем пъти повече, отколкото се смяташе досега.

Той стига до това заключение, не чрез измерване на праха от самолети или спътници, които обхващат само отделни части от атмосферата и ограничени периоди от време, а като съставя модел за това как се изменят почвите под влиянието на ветровете и каква част от почвената повърхност се вдига във въздуха.

Фините прахови частици не просто се носят наоколо от вятъра. Те се слепват в бучки. Само когато тези бучки се разбиват, прахът се освобождава. Това се случва, когато по-тежките частици, носени от вятъра, паднат обратно на земята. Кок показва, че количеството на отделения прах зависи от комбинацията от размери на частиците. Тази комбинация не съвпада с използваните в момента климатични модели. Според него има повече по-големи частици, отколкото по-малки. Разликата не е била забелязвана досега, тъй като съществуващите начини за измерване на праха са насочени към най-фините частици, които влияят по-силно на температурата на въздуха и образуването на облаци.

Последиците от тази преоценка са неясни, тъй като ефектите от едрия прах не се разбират добре. Също така, по-големите частици падат по-бързо. Това е още един пример колко малко знаем все още за света, който ни заобикаля и нашето въздействие върху него.