"Стачка на полицаите след празниците, ако няма диалог с ръководството", отбелязва "Класа". Национални протестни действия в защита на работещите в системата на МВР да бъдат проведени след новогодишните празници, ако няма преговори между ръководството на МВР и синдикатите. С такова общо становище излязоха вчера президентът на КНСБ Желязко Христов и председателят на Националния полицейски синдикат Емил Рашев. На срещата между двамата стало ясно, че социален диалог в системата на вътрешното министерство няма.
"МВР жертва акция, за да не спъне полицейски протест", съобщава "Сега". Напрежението в МВР вчера достигна нови критични нива. След среща между синдикалистите в министерството президентът на Националния полицейски синдикат Емил Рашев предупреди, че за събота се подготвят мащабни операции в страната, за да се попречи на полицейски протест. След няколко часа пресцентърът на МВР обяви, че заради изтичане на информация се отменя "ежегодната специализирана полицейска операция - работа по криминалния контингент". За провала на мащабните действия срещу престъпността МВР обвини "анонимни обаждания в редакциите от името на полицаи".
"Полицията не е задният двор на ДАНС", заявява в интервю за "Стандарт" бившият вътрешен министър Румен Петков. Той отстоява позицията, че заплатите на оперативния състав на МВР трябва да се изравнят с тези в ДАНС и въобще в правоохранителния сектор като цяло. Няма две категории служители - това трябва да е съвършено ясно за всички. И демотивационният елемент: Ти си втора категория - затова си в МВР и ще вземаш по-малко, е недопустим като мислене. Според Петков сред всички, които ще се съберат в събота на пушилнята пред министерството, няма да има настоящи служители или те ще са много малко. И съветва настоящите служители да не се поддават на политическа интрига и натиск.
"Полицията трябва да служи само на закона", казва в интервю за "Новинар" о.з.ген. Васил Василев. В момента той е главен съветник в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание. "Аз плътно заставам в защита на полицаите, лаконичен е той. МВР обаче е огромна структура. Много често там попадат хора, които не са морално свързани с нея, не са обичали професията. Затова сега в МВР има проблеми. Този протест не е страшен. Когато става дума за протест, значи е време за един диалог със служителите от страна на ръководството на МВР."
"Съдът забрани на МВР да слухти в интернет", акцентира "Сега". Върховният административен съд отне правото на МВР да следи неограничено комуникацията в интернет. Вчера той отхвърли част от Наредба 40 на МВР и Държавната комисия за информационни технологии и съобщения. Текстът, който бе отменен, позволяваше на службите да имат пълен достъп до разговорите и посещенията на всички потребители на интернет.
"Съдът отмени лимита за лечение в болница", информира "24 часа". Съдът отмени ограничението, с което здравната каса плаща само за едно заболяване, дори и ако пациентът е постъпил с няколко. Отпаднаха и лимитите за болнична помощ. С окончателното решение на ВАС се обезсилва ограничението, ако един болен се лекува два пъти в месеца по една клинична пътека, касата да плаща само за единия курс. Нямало да важи и изискването за акредитация на болниците при подписване на договор с касата и забраната лекари да работят на два трудови договора.
"Академиците: Не сме сталинисти!", пише "Труд". "БАН не е закостеняла структура, действаща по сталинистки модел. Ние се реформираме непрекъснато от 1989 г. насам", заяви вчера възмутен председателят на академията Никола Съботинов. Гневът му бе провокиран от изказване на социолога Андрей Райчев по време на обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания /2008-2018 г./, което се проведе във вторник. "БАН трябва да организира дейността си на пазарен принцип, за да продава знанията си и това е в основата на стратегията", повтори вчера Райчев. "17% от учените у нас са концентрирани в академията, а правим 60% от научната продукция на страната", защити се Съботинов. От спора "за" и "против" стратегията стана ясно, че никой не апелира за закриване на академията.
"Заигравки в триадата в преддверието на буря", коментира "Труд". Авторът цитира заядливата риторика, която се води от политици в периметъра на общото коалиционно управление. Посочват се две теми, по които в триадата тлее наистина напрежение. Първата е кой ще понесе отговорността за спрените еврофондове. Чии министри ще бъдат по-виновни от останалите и оттам как трите партии ще се явят пред електората си след половин година. Втората бразда на разногласие е датата на изборите. Тук лагерите са ясно определени - БСП и ДПС искат разделени избори, а НДСВ заедно с опозицията изповядват тезата за "две в едно". В близките месеци може да се очаква везните в НДСВ окончателно да се наклонят надясно. ДПС ще остане докрай вярно на общия мандат. Най-тежко ще е за БСП: как да докаже още веднъж, че е първа политическа сила.
"СДС ще оцелее само ако олевее", е анализът в "24 часа". Според автора има някакво фундаментално противоречие в думите и намеренията на новите кандидати за лидер на СДС. Те говорят умни неща, но не това, което би върнало силата на синята партия. Милионният електорат искаше да отнеме привилегиите на бароните, които в България до един са червени. Огорчен от аристократичния обрат в идеите на СДС, той се разпадна и попадна в други клубове като например телевизия СКАТ. Вторият живот на СДС е само и единствено в лявата платформа - изземване на заграбеното, публичните услуги да не се приватизират, да се съборят хотелите върху морските дюни, връщане на прогресивния данък и т.н. За съжаление това няма как да се случи.
"Държавата доплаща за половин работен ден", отбелязва "Стандарт". Държавата ще доплаща на работници, които заради кризата преминат на намалено работно време. Това реши бюджетната комисия на парламента, като прие предложението на социалния министър Емилия Масларова. С гласуваната промяна се дава сигнал на работодателите да не съкращават служители, а да намаляват разходите си, като свиват работното време.
"Тежки преговори започнаха в Брюксел", съобщава "Дума". Европейските лидери започнаха двудневни преговори, посветени на необходимостта в спешен порядък да се уеднаквят позициите на 27-те страни за изход от икономическата и финансовата световна криза. Непосредствено преди началото на срещата премиерът Сергей Станишев изрази принципната подкрепа на България за плана на Европейската комисия за икономическо възстановяване. В същото време той посочи, че ще е необходима много добра координация между националните и общоевропейските мерки, защото не е възможно справяне със сегашната криза поотделно.
"Еврофондовете били буфер срещу кризата", отбелязва "24 часа". Еврофондовете са буфер срещу негативното влияние на кризата у нас, заяви вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева на конференция за кохезионната политика на ЕС. За последните 5 месеца са договорени 800 млн. евро, докато за първите 18 месеца сумата е само 46 млн. Въпреки този прогрес обаче сме били далеч от желания максимум. Търсиме модел за подобряване на системата за управление на еврофондовете, децентрализацията сега показва слабости, каза още вицепремиерът.
"От ЕС чакаме справедливи оценки", подчертава в интервю за "Труд" Ангел Найденов, председател на парламентарната група на "Коалиция за България". Той посочва, че отнемането на акредитациите на двете разплащателни агенции - по ФАР в МРРБ и МФ, ще има негативен ефект върху икономиката и българските граждани. "Едно подобно решение санкционира България по своеобразен начин в период, в който всички държави членки търсят начин да ограничат влиянието на икономическата криза. Имаме ясно съзнание за слабостите. Но не можем и не бива безкритично и без съобразяване с реалните действия да приемаме всяка една оценка. Това не е обявяване на война към европейските институции. Ние искаме да кажем, че сме предприели определени действия, имаме постигнати резултати и не искаме нищо повече освен те да бъдат справедливо оценени", настоява Найденов.
"Едва всеки пети българин се чувства европеец", отбелязва "Труд". Това показва проучване на социологическата агенция "АССА-М" по поръчка на евродепутата Илияна Йотова. 32 на сто е делът на сънародниците ни, които не са почувствали промяна към добро в живота си след присъединяването ни към ЕС. Отпадането на границите в съюза не е променило нагласите на българите за пътувания в чужбина.