Лидерът на военните в Египет свали президента Мохамед Морси от длъжност и го замени с шефа на Конституционния съд на страната - ход, който от президентския дворец определиха като "военен преврат."

 

Развитието на ситуацията вече има много прецеденти в региона. Най-силен е примерът на Турция, където в продължения на десетилетия армията беше готова за военен преврат ври всеки намек за ислямизъм.

 

В Египет арестът на Морси беше предшестван от многомилионни протести и петиция за оставката му, подписана от 22 млн. души. Десетки египтяни бяха убити по време на протестите, а стотици бяха ранени, като насилието продължава и в момента.

 

Повече от две години след началото на най-големия бунт на Арабската пролет и свалянето на Хосни Мубарак, египтяните отново искат промяна.

 

Причините за народния гняв са основно икономически. През 2012 г. растежът на брутния вътрешен продукт на страната се забави до 2.2%, египетският паунд рязко поевтиня срещу долара, изстрелвайки инфлацията нагоре, безработицата в страната с население от 82.5 млн. души надхвърли 13%.

 

В същото време правителството направи твърде малко реформи, за да овладее ситуацията. Бюджетния дефицит е над 10% от БВП и расте, като държавата задлъжнява все повече към чуждестранните кредитори.

 

Административната политика на Морси също търпи критики. На ключови постове бяха назначавани хора от редиците на Мюсюлманското братство, което стана и причина за реакцията на армията срещу президента.

 

В краткото телевизионно изявление в сряда вечерта, министърът на отбраната генерал Абдел Фатах Ал-Сиси заяви пред по-важните мюсюлмански, коптски и опозиционни лидери, че е свалил Морси от власт.

 

Конституционният съдия Адли Мансур ще трябва да състави експертно правителство от технократи, което да осъществи необходимите икономически реформи. Все още не ясно дали и кога ще се проведат нови избори в страната.


Поддръжниците на Морси определиха станалото като преврат, но призоваха египтяните мирно да се противопоставят на действията на армията.