DarikFinance.bg завършва поредицата от коментари на експерти за скока на петрола. Икономистът Петкан Илиев даде позицията си за отражението в България на скъпия петрол и евентуалните възможности за действие от страна на държавата за омекотяване на ценовия шок. Бившият директор на Булгаргаз Васил Филипов пък бе категоричен, че има заиграване с цените на петрола с цел извличане на печалби, като умишлено се поддържа напрежение в отделни държави производители на петрол. Днес финансистът Андрей Пръмов хвърля светлина върху процесите на пазара на петролни фючърси и връзката на спада на долара и ръста на петрола. Андрей Пръмов вече каза през есента, че едва ли ще има инвеститори, които да платят цена на петрола над 120 долара за барел.

 

Очаквахте ли цена на петрола от 139 долара за барел, в края на миналата година говорихме с вас, че при тези цени едва ли ще има хора, които да купуват петрола?

 

Честно казано, моето мнение се оказа погрешно. Не съм очаквал такива цени. Не съм оценил правилно ролята на фючърсните пазари, и на инвестиционните фондове, които спекулират с цената на суровия петрол – такава, каквато тя се котира на световните борси. Но така или иначе, поддържам мнението си, че тази цена не е реална от гледна точка на действителните потребности и действителното потребление на суров нефт.

 

Абсурдна ли е тогава цена от 250 долара за барел, каквато прогозираха от Газпром?

 

По принцип няма абсурдна цена. Има условия, които определят цените такива каквито са. Ако има кой да плати 250 долара за барел, а в даден момент това вероятно ще се случи, да ще видим такава цена.  

 

Наши читатели поставят въпроса за обвързването на спада на долара на валутните пазари и скока на петрола. Защо обаче скокът на петрола значително превишава понижението в абсолютна стойност на долара?

 

Корелация има, но не е едно към едно. Тук нещата трябва да се разгледат от две страни. Първо потреблението на петрол е нещо константно във всеки един момент. Т.е. сравнително нееластично. От друга страна, да погледнем финансовите пазари и взривообразно нарастващата маса от електронни наистина, но „зелени” пари. А тя е взривообразно нарастваща, поради ред причини. Една от които е широко дискутираният търговски дефицит на Съединените щати. Те са и най-големия длъжник в света. Това всичко се знае и са азбучни истини. Тези дефицити се покриват с печатане на пари. Защо могат само САЩ да си го позволят, поради една проста причина – те са единствената супер сила. И печатането на пари се изразява в създаването на дълг, банков, корпоративен и държавен дълг, който всички инвеститори по света охотно купуват. Разбира се, те не го купуват на каквато и да е цена. Те го купуват на все по-изгодна за тях цена, до толкова, до колкото прекалено голямото обръщение на долари от гледна точка на моментните нужди на пазара в световните валутни пазари е такова, че курсът на долара спада. И естествено при това положение, цената на петрола в долари дори да се покачва, процентите, с които спада курса на долара спрямо валутите на регионите потребители на суров петрол, компенсира отчасти тази разлика в цените.  

 

Преди няколко дни с колега се опитахме в процентно съотношение да намерим виновника за трагедията с ЦСКА. Според вас може ли да се направи подобна процентна картина, за основните фактори довели до поскъпването на петрола? Примерно, спекула, валутни курсове и.т.н.

 

Вие се опитвате да направите сплав от дърво и желязо. В случая с ЦСКА не може да се търси виновника, защото изп. дир. на клуба Емил Костадинов, заяви, че не се знае кой е собственика на клуба.

 

То и при петрола е така има много причини, но коя е водещата!?

 

Не е така. При петрола се знае кой е собственикът, знае се кой е потребителят и се знае защо скача.

 

Добре. Може ли да се каже, че пазарите сега се движат основно от спекула?

 

В голяма степен – да. Защото докато преди 20 или 25 години напрактика, с ограничен брой кръг играчи, беше невъзможно да се спекулира с цената на петрола, днес това не е така. Има финансови инструменти, които са толкова разнообразни и на толкова много места могат да бъдат търгувани, че включително хора, /като Вас и мен/ които нямат никакво отношение към суровия петрол, които нямат отношение към търговията с петролни деривати, могат да инвестират очакванията си. А то това е спекулата – да инвестираш очаквания за показване или за спадане на цената на петрола във всеки един момент и то в достатъчно ликвиден пазар. Т.е. пазар, в който можеш винаги да купиш или да продадеш. Това създава търсене /електронно търсене на петрол/, който допринася за покачване на цените. Но нека да не забравяме, че един ден петролът ще свърши. А потреблението се увеличава, така че няма как цените да не се повишават. Отделен е въпросът за нивата и темповете.

Между другото един от тези, които прогнозираха 150 долара за барел до края на годината, един американски инвеститор, беше направил много проста сметка. Примерно, търсенето и предлагането се разминават в полза на търсенето с 1.5 млн. барела на ден. На ден! И край – тук спират всякакви съждения за това, кой е виновен и защо.