Един на всеки шест лева, отпуснати като кредит, е проблемен за събиране: днес БНБ публикува статистика, според която делът на проблемните кредити у нас е нараснал до 16.54% през август 2010 г. Проблем ли е това? DarikFinance.bg проведе мащабно разследване в търсене на отговора. На вниманието на читателите е първият от серия материали, осветляващи този въпрос: разговаряме със Станимир Василев, изпълнителен директор на небанковата финансова институция Easy Credit.

В следващите дни очаквайте коментарите на събирач на закъснели вземания, представител на банка, коментар на водещ икономист, както и съвети от професионалисти какво да правим, когато просрочим кредит.

 

Здравейте, г-н Василев. Кажете ни, кога установихте, че делът на проблемните кредити в България започва да нараства?

Делът на просрочията на пазара на бързи кредити от небанкови финансови институции започна да расте още през първото тримесечие на 2008 г. По това време той беше от порядъка на 4-5% от общия кредитен портфейл – ниво, много по-ниско в сравнение с други пазари в Европа. Тогава кризата в България все още не се усещаше и икономиката по инерция вървеше добре. До края на годината несъбираемите вземания в бранша леко се увеличиха, но останаха в рамките на 6-7% от всички отпуснати кредити.

Истинският бум на проблемните заеми дойде през 2009 г. с първите масови съкращения в икономиката. Трябва обаче да отбележим, че през първото полугодие на тази година тенденцията на рязкото покачване на просрочията поприключи, темпът на силен прираст беше овладян и в момента делът им спрямо сумата на всички отпуснати заеми се стабилизира на около 15%. Основните причини за укротяването им са стабилизирането на безработицата и финансите на домакинствата, активизирането на строителството, но също и подобряването на ефективността в събирането на кредитите и по-отговорното отношение на клиентите в стремежа да запазят кредитната си история чиста.

 

Можете ли да посочите конкретни цифри или да дадете пример от вашия бизнес?

За полугодието регистрираме спад на дела на необслужваните си кредити при ръст на кредитния ни портфейл. Кредитният портфейл на Easy Credit достига 19.8 млн. лв., което е със 7% повече в сравнение със януари-юни миналата година. В същото време делът на лошите кредити в него е намален - от 12.5% към май, до 11.6% към края на юни. За същия период делът на просрочията в общия кредитен портфейл в сегмента е 15.21%. Постигнатият резултат е добър с оглед на нелеките икономически условия за домакинствата в страната.

 

Според вас, заплаха ли е ръстът на проблемните кредити за стабилността на финансовата система в България?

Най-компетентно мнение по въпроса може да даде БНБ. Според нас риск като цяло за системата няма. Темпът на силен ръст на просрочените кредити в сегмента на бързите кредити беше овладян, а виждаме, че подобни положителни сигнали има и за банковия сектор. В нашия сегмент всичко зависи от това какъв бизнес модел има съответната компания. Колкото по-ефективен е бизнесът, колкото по-ниски са разходите, толкова по-високи нива на просрочия може да понесе. Другият елемент, от който се определя критичната точка на несъбираемите заеми, е цената на самия заем. В нашия сегмент заемите са по-скъпи, но това отразява по-високите нива на риск, които поемаме. Това обуславя и по-големият обем несъбираеми вземания, които такъв модел може да си позволи, без да бъде застрашена стабилността му.


Наблюдава ли се ръст в търсенето на кредити от Easy Credit заради затягане на кредитните условия от страна на банките?

Определено. Това, което е различното сега е, че самите клиенти започнаха да теглят заеми по-внимателно, на по-малки суми и то, когато имат ясна представа, че ще могат да ги изплащат. Затова и ръстът на броя на заемите на Easy Credit е по-голям от ръста на сумата им. Броят на отпуснатите от нас "малки кредити в дома" за полугодието достигна 49 хил. при около 39 хил. за първите шест месеца на 2009 г., но в стойностен обем увеличението им е 7%. За цялата 2010 г. очакваме броят на заемите ни да надхвърли 108 хил. при 83 хил. за 2009 г.


Има ли нещо характерно в разпределението на проблемните кредити според пола, възрастта или етноса на кредитополучателите?

По-начало Easy Credit не дели клиентите си, защото една от мисиите ни е на пазарите, на които работим, да няма финансово ограничени хора и финансовите услуги да са достъпни за всички хора без значение от пол, възраст и етнос. Прави впечатление обаче, че дамите са по-дисциплинирани и по-коректни платци от мъжете. Статистиката ни по този показател за миналата година показва, че жените са били 25% по-коректни платци от мъжете. Това, както вероятно и фактът, че мнозинството от кредитните ни консултанти са дами, предопределя и доминиращия брой на жените сред клиентите на „Easy Credit“. Редица проучвания в света също показват, че жените са по-отговорни от мъжете, когато стане въпрос за пари, а освен това прибягват до заеми по-внимателно и дават много повече от себе си, за да са финансово независими.


Как процедирате, когато установите, че даден кредит се превръща в лош?

Ако виждаме, че наш клиент е коректен и наистина е изпаднал във временно финансово затруднение, Easy Credit винаги проявява човешко разбиране и компанията сама му предлага разсрочване на кредита. Клиентът ни един вид вече е "получил шамар", губейки работата си и няма нужда допълнително да влошаваме положението му. За жалост не винаги това доверие се оценява, а и има немалко недобросъвестни хора, които макар да са в състояние, не си погасяват заема просто, защото така са решили.

Ако клиентите не оценят доверието ни и се окажат некоректни, предприемаме мерки за възстановяване на сумата ни по съдебен път. Впечатленията ни обаче са, че кредитополучателите ни правят всичко възможно да си погасят заемите си. Никой не иска за няколкостотин лева кредитната му история да бъде опетнена и заради това да бъде лишен от достъп до финансови услуги за в бъдеще. Чистата кредитната история вече е от критично значение.

В нашия сегмент нещата са много гъвкави. Кредитите на Easy Credit са краткосрочни и малки като размер. Най-често отпусканите от нас суми за 500-600 лв., нерядко и за по 100-200-300 лв. За такива суми хората дори и да не успеят да ги изплатят за известен период от време, когато стабилизират личните финанси на един по-късен етап, се връщат и го правят. Никой не иска да се дискредитира в общността, в която живее, за една дребна сума.

 

* Вторият материал от поредицата прочетете тук