Протестиращите срещу мерките за бюджетни икономии отново са по улиците из Европа, заредени с гняв заради наложените от кризата орязвания на разходите и реформите в пенсионната система и трудовия пазар, които ще ударят най-силно възрастните, бедните, болните и държавните служители, предаде Ройтерс.
Но въпреки стачките и протестите, организирани от синдикатите, перспективите някое от правителствата в еврозоната да се откаже от структурните реформи или мерките за спестяване на средства, наложени под натиска на финансовия пазар, ЕС или Международния валутен фонд (МВФ), изглеждат малки.
"Общественото мнение и профсъюзите са предприели отчаяния действия и го знаят", посочи професорът по европейска политика в колежа Амхърст в САЩ Роналд Тиерски.
"Орязването на социалните разходи е в програмата от няколко десетилетия и финансовата криза допълнително насочи общественото внимание към границите на сладките мечти", добави той.
Испанските синдикати насрочиха за днес първата обща стачка от осем години срещу орязването на обществените разходи и законите за по-лесно освобождаване от работа, въвеждани от социалистическото правителство. В същия ден Европейската конфедерация на профсъюзите организира протести в цяла Европа срещу мерките за икономии.
Според анализатори предприетите действия няма да бъдат достатъчно големи, нито достатъчно подкрепени, за да предизвикат сериозни проблеми за правителствата.
В покрайнините на Европа бурните реакции срещу бюджетните икономии могат да ускорят падането на прегрели правителства в страни като Ирландия или Португалия. Инвеститорите на пазара на облигации вероятно ще гарантират наследниците им да продължат или дори да засилят съкращенията на разходите.
Гледайки напред, непопулярността на данъчните и икономическите реформи може да направи трудно преизбирането на лидерите в Испания и Франция, когато дойде моментът за това, въпреки че планът на френския президент Никола Саркози да вдигне минималната пенсионна възраст на 62 години е мек в сравнение с повечето европейски съседи на страната.
Голямото изключение засега е Гърция - страната, която даде началото на дълговата криза в еврозоната по-рано тази година.
Страхът от дефолт и външната дисциплина, наложена от програмата за заем на ЕС и МВФ, доведоха до болезнени, радикални реформи и орязване на бюджета без да бъде засегната популярността на социалиста премиер Георгиос Папандреу въпреки честите протести.
Десноцентристкото правителство на германския канцлер Ангела Меркел намали амбициите си за данъчна реформа и е изправено преднарастващо протестно движение срещу решението да удължи срока на експлоатация на ядрените централи в страната.
Дори във Великобритания, която не е член на еврозоната, където десноцентристката коалиция се радва на сравнително свободна политически среда за радикални бюджетни съкращения, неочакваната победа с малка преднина на Ед Милибанд за лидер на опозиционна Лейбъристка партия може да се дължи отчасти на нарастващата враждебност срещу надвисналите мерки за икономии.
