По времето, когато мнозинството от европейците вярваше безусловно в Бог, въпросът със сътворението беше ясен. Бог беше направил всичко – готово и опаковано, както е слязло от божествената поточна линия. По-късно хората откриха, че светът се състои от малки частици, които по някаква неизвестна причина се подреждат в организирани форми и така молекула по молекула създават живота.

В момента в Масачузетския технологичен институт изследват възможността да се възползваме от склонността на частиците на сътворението да се самоорганизират и вместо да използваме машини и човешки труд, за производство на стоки, да накараме стоките сами да се произвеждат.

Това не е научна фантастика, то вече се случва и е много вероятно да стане част от живота на нашите деца или внуци.

Самосглобяване е процес, чрез който дадено вещество, задвижвано изключително чрез нековалентни взаимодействия, спонтанно се развива в определени устойчиви модели с добре определена структура.

 

В действителност повечето вещества притежават тази характеристика, просто формата, която заемат не е функционална за целите на хората и трябва да бъде променяна със сила.

 

Въпреки това, правилно разбрани, основните принципи, използвани от живите организми могат да бъдат приложени, за да се изработят изкуствени материали с нови свойства, като активна реакция на околната среда, каталитични свойства или триизмерна специфична свързаност. С други думи материали, които се самовъзпроизвеждат в мебели, дрехи, електронни устройства или дори цели автомобили или сгради и то без нуждата от никакъв човешки труд.

 

В MIT вече са постигнали известен напредък в тази насока. В лабораторията за самосглобяване работят множество различни учени – от химици, физици и биолози, до инженери и дизайнери.

 

Те се опитват да превърнат естествената склонност на материалите за самоорганизация на нано ниво в макропроцес. Целта е материалите да реагират сами на подадената енергия, без нуждата от допълнителна механична намеса.

 

В крайна сметка програмистите на бъдещото ще програмират не роботи, които да произвеждат продуктите необходими на хората, а самите материали.

 

Дори вече е налице софтуер, наречен caDNAno, който позволява проектирането на триизмерни самоорганизиращи се структури.

 

Следващата стъпка за учените е въвеждането на нано-роботи, а крайната цел е създаването на наистина самоорганизиращи се материали, чиято форма може да бъде директно програмирана.

 

Възможностите за тази технология са безкрайни, а начинът, по който тя може да промени света е труден за прогнозиране. Със сигурност тя ще премахне сега съществуващите социални и пазарни системи, основани на човешкия труд. Друг е въпросът дали хората ще могат да открият по-добри начини да оползотворяват времето си или самоорганизиращите се материали ще сложат край на човешката цивилизция.