Първата исторически записана криза на държавния дълг, завършила с фалит, се случва в Испания през 1575 г. Част от делегатите от градовете от Кастилия тогава гласуват срещу повишаването на данъците и дългосрочната облигационна програма на краля Филип II.

 

Испания по това време е единствената световна суперсила. Съвременниците я описват като една империя "върху която слънцето никога не залязва".

 

Kралят се нуждаел от одобрението на градовете, за да заема пари с изгодна лихва. А тази необходимост идвала от факта, че градските управи събирали данъците, посочва професорът по икономика в Бостънския университет, Кристоф Шамли, цитиран от Bloomberg.

 

Всеки от 18-те града в Кастилия налагал специален данък, предназначен за дългосрочно обслужване на дълга на империята. Размерът на този данък се определял на всеки шест години след преговори с краля.

 

Данъчните постъпления се използвали първо за изплащане на дългосрочните задължения към местните кредитори, които били основно заможни граждани. Така самите те имали интерес държавен фалит да бъде избегнат на всяка цена.

 

Но кралят не можел да се възползва от това сливане на интереси. Кортесите, както се наричало събранието на градските управители, определяли нивото на данъците с мажоритарно мнозинство, което ограничавало монарха.

 

Благодарение на скъпите военни кампании на Филип в Холандия и Средиземноморието, испанският дълг достигнал 50% от брутния вътрешен продукт на страната през 1573 г. В този момент градовете отказали да плащат по-високи данъци. През следващите две години, те се конфронтирали с царя.

Така, през септември 1575 г, Филип решил да надхитри Кортесите. С идеята да запази мира в страната, но и да финансира политиката си, той спрял плащанията по краткосрочния дълг на хазната. За разлика от дългосрочните облигации, тези с по малък матуритет били държани основно от генуазките банкери.

 

Първоначално испанците били доволни. Банкерите по онова време били мразени и презирани като лихвари, а в случая ставало въпрос, отгоре на всичко и за чужденци. Крайният резултат, обаче бил фалит и кредитна криза.

 

Градовете искали да спрат харченето на Филип. Те знаели, че облигациите, които не са обезпечени с техните данъци са трудно продаваеми на европейските дългови пазари. Така се надявали с упоритостта си да поставят краля в подчинено положение и той да бъде принуден да ги моли за помощ.

 

Но след като Филип спрял плащанията по краткосрочния дълг, нещата тръгнали в неочаквана посока. Случило се нещо подобно на станалото след фалита на Lehman Brothers Holdings през септември 2008 г.

 

Много от генуазките банкери кредитирали краля, взимайки пари назаем от цяла Европа, включително и от Испания. Така решението му да спре плащанията довело до замръзване на дълговите пазари на целия континент.

 

По онова време кредитите се договаряли на сезонните панаири. Кризата била толкова дълбока, че главният панаир в Испания, който се провеждал два пъти в годината в Медина дел Кампо бил отменен.

 

След две години, през ноември 1577 г, тежката рецесия принудила градовете да се огънат, съгласявайки се с много голямо увеличение на данъците.

 

Кралят веднага възобновил плащанията по дълга към банкерите. Панаирът в Медина дел Кампо бил възстановен в края на следващата година, но загубил своето значение за европейските финансови среди завинаги.

 

За банкерите, страни като Англия и Холандия, които преди били разглеждани като рискови, вече имали по-надежден статут от Испания. Така с фалита от 1575 г. било сложено началото на залеза на империята.