Браво Бернанке, че каза на ревящите пазари, да си отидат в леглото без вечеря, коментира Амброуз-Еванс Притчард в The Telegraph, вчерашната реч на председателя на Фед.
Не може да има никакво оправдание за нови количествени улеснения в момент, когато индексът на основната инфлация се движи близо до 2%.
Нито пък, когато паричното предлагане М2 се покачва с 10%, а тесните пари М1 нарастват с 20%, докато кредитирането най-после започва да се съживява.
Ръстът на заемите отпуснати в САЩ достигна 8% на годишна база през последните три месеца. А за Бернанке активността в сектора е като пътеводна звезда.
Но пазарите изглеждаха толкова сигурни, че той ще се намеси, за да подкрепи Wall Street. Това само показва колко нереална е станала играта.
Бернанке гледа фундаментите, а ефектът от капитализацията на Wall Street е само една променлива. Истинският враг е дефлацията и синдромът на Япония.
Както самият Бернанке заяви в Джаксън Хол, икономиката много бавно се изцелява сама, независимо от затягането на фискалната дисциплина. Действително това е така. Американските корпорации седят на 2 трилиона долара в кеш. Домакинства изчистват дълговете си. В много случаи това става с фалит или просрочване на ипотеката, но все пак и това е прочистване.
А изглежда, че първите намеци на Бернанке за предпазлив оптимизъм може да се окажат по-добро гориво за ръст на пазарите, от отчаянието и спекулациите за нови количествени улеснения.
Нобеловият лауреат Едмънд Фелпс посъветва Фед да сложи "пръст на спусъка", само в случай, че заплаха от дефлация се върне, еврозоната се разпадне, или дойде краят на света.
А в Европа положението никак не е за подценяване. Германският конституционен съд ще се произнесе на 7 септември по отношение на законността на спасителното финансиране на Гърция. Негативен развой там може да има непредвидими последствия.
Но Фед не трябва да определя политиката си въз основа на непредвидените ситуации в Европейския валутен съюз. Той определя политиката за САЩ, а САЩ не са толкова болни, колкото изглеждат.
Коментари
0