Кризата вече е в България. Тя не е тук от вчера, а от поне 9 месеца. Първите й сигнали се видяха още миналото лято, а падащите котировки на фондовата борса са най-малкият й показател.

Около това становище се обединиха участниците на втората дискусия, която DarikFinance.bg организира по въпроси от капиталовия пазар, реалната икономика и глобалната криза.

В качеството му на представител на бизнеса Кирил Бошов, председател на Съвета на директорите на Еврохолд България АД, посочи, че банките вече по-трудно и по-бавно кредитират предприятията. Финансистите Петко Вълков от БенчМарк Асет Мениджмънт АД и Борис Бонкин от ПОД Алианц България АД пък обърнаха внимание на това, че в еуфорията на миналата година редица дружества похабиха набрания паричен ресурс, което ще ги доведе до ликвидна криза, задлъжнялост и дори до фалит.

Кирил Бошов:

Ако през миналата година БФБ беше започнала да работи с истинската й функция, а  именно - източник за набиране на капитал, било то чрез първично публично предлагане или чрез облигационна емисия, то през настоящата година може да се каже, че този инструмент не работи. Ако приемем, че тази година и двете пера са отпаднали, сложим и факта, че през миналата година много от компаниите са направили редица инвестиции именно с идеята, че през 2008 г. ще направят ново предлагане и с него ще балансират малко собствения капитал, ще върнат някой и друг кредит, те са вярвали, че нещата ще се закрепят. Сега се оказва, че тези планове са отишли по дяволите.

В тази тежка ситуация идва и другото нещо – затруднено кредитиране от банките. В момента повечето от предприятията, които кандидатстват за кредити пред местните банки, чакат за одобрение по 3-6 месеца.

Ако един инвестиционен проект може да се отложи във времето, то не стои така въпросът с оборотния капитал. Защото той е като кислород за всяка една компания. Ако нещата не се подобрят и банките не започнат да изпълняват отново най-важната си функция, то може да наблюдаваме негативни последствия в реалния сектор.

Има и една друга практика, която не е българска. По принцип оборотните кредити са краткосрочни, най-често са със срок до една година. След 12 месеца банката отново прави преглед на финансовото състояние да длъжника и решава дали да продължи кредитната линия в същия, в намален или в по-голям размер.

Какво се наблюдава в момента? Когато идва падежът, банките /именно заради тази по-рестриктивна политика/ намаляват драстично сумата, а в други случаи отказват да продължат искането на подобен кредит, което рефлектира върху увеличаването на запасите на предприятието, затруднени продажби и оттам всички негативни последствия по веригата.

Петко Вълков:

Реалният сектор не изживява първа криза. Виждали сме и по-лоши неща. Аз лично смятам че компаниите през последните години, независимо от експанзията на своята дейност, предприеха една консервативна политика и не се хвърлиха с всички сили да хванат момента. Имаше и такива компании, които според нас се разпростряха твърде много през последните 1-2 години. Именно те са по-опасните през следващите няколко месеца за по-силно влошаване на резултатите. 

Бяхме свидетели на много агресивна инвестиционна политика, увеличаване на задлъжнялостта и според мен виждайки какви ръстове са постигнали предишната и по- предишната година, техните очаквания са били свръхоптимистични. Това е рискът, които ние в момента виждаме и анализираме, а именно, че следващата година някои от тези компании могат да се окажат с много високи постоянни разходи, които са се увеличили през последната година, както и с липса на темп в приходите.

Това при затягане на кредитната система и поддържане на негативни оборотни капитали, може да им попречи много в следващите години. Не става въпрос за конкретни сектори, а по-скоро за компании, които са свръх оптимистични за своето развитие и са инвестирали много повече отколкото е било необходимо. Не са много компаниите, но от публичните лесно може да се види по отчетите, че има доста такива. 

Борис Бонкин:

Помним миналата година колко гръмки заглавия имаше и колко амбициозни инвестиционни програми се обявяваха предвид мащаба на дружествата, които се появиха на борсата. Това в известна степен допринесе за надуването на очакванията на инвеститорите към тези компании. Нямаше компания която да не отбеляза ръст, а въпросът е доколко той е оправдан. Те се надпреварваха през глава да обявяват инвестиционни програми, големи вложения, което в нашата реалност, поне на този етап, за които все още е рано. Имаме какво да правим, накъде да се развиваме преди да тръгнем навън. Не визирам финансовите компании. А по скоро тези от производствения сектор. 

Доста от средствата, които бяха набрани с инвестиционните програми,  не съм много убеден доколко тези пари ще бъдат ефективно инвестирани в производство, разширение на нови пазари и т. н. Иначе самата криза си я има.

И все пак, според мен, компаниите биха могли да набират капитал и то онези, които са си изградили някакво доверие в инвестиционната общност. Не говоря за онези компании, които са набирали един-два пъти капитал и не са го използвали по възможно най-добрия начин, а онези, които имат доверие, били са открити към акционерите, нещата, които са поставили за цел са ги изпълнили, за тях аз не мисля, че ще имат проблем. Тук в България има и пенсионни фондове, пред които има много входящи потоци. В момента има и много чуждестранни инвеститори, които се оглеждат за интересни моменти за покупка, те не са се оттеглили изцяло, просто са станали по-предпазливи. 

Кирил Бошов:

Да, в България има институционални играчи като пенсионните и взаимните фондове. Въпреки това в момента и добрите компании, не съм сигурен колко от тях, ако опитат да направят публично предлагане, то би било успешно, още повече, ако трябваше да се реализира в следващите 30-40 дни.

* Очаквайте продължение!