Ядрената енергетика забави темпа си на развитие в глобален мащаб и аварията във Фукушима от март 2011 година не е единствената причина за това. Затвърждава се тезата, че строителството на ядрени централи е сред най-рисковите капиталови инвестиции, която може да бъде направена в днешно време. От едва страна това е така, защото процесът сам по себе си завихря омагьосан кръг между бизнес - държава - общество, а от друга, защото енергетиката явно вече върви в друга посока. 

В анализ на световната ядрена индустрия през 2012 година (The world nuclear industry status report 2012) екипът от независими консултанти в сферата на енергетиката Майкъл Шнайдер и Антъни Фрогат успяват да съберат данни, които показват, че през последните години цената на ядрените проекти се покачва със значителен темп, което прави стойността на произвеждания от тях ток неконкурентна. Те изготвят таблица, в която нагледно представят именно тези процеси. От нея е видно как стойността на разходите нараства петкратно в рамките на девет години.


Анализаторите поставят в началото на таблицата официални данни от френското правителство, обнародвани през 2003 година. Според тях строителните разходи за производството на един киловат ток от ядрена мощност възлизат на € 1 043, а цената на произведеното електричество възлиза на € 28.4 на мегаватчас.

Следват данни за други европейски проекти, при които макар разходите да се увеличават, следва да се има предвид, че са реализирани от частни инвеститори, които не са заинтересовани да разкрият цялата истина за инвестицията.

Първото независимо изчисление, направено не от строител, не от енергийна компания и не от правителство, е на Court of Accounts и е публикувано през 2012 година. Там се посочва, че строителните разходи на kW ядрена енергийна мощност възлизат на € 3 700, което прави цената на генерираното електричество €70 - 90 на мегават, по среднопретеглена стойност на парите за 2010 година. Това е три пъти повече от онова, което дават правителствените икономисти през 2003 г.

Най-високата стойност обаче задава компанията EDF, която работи по проект за 14 млрд. паунда във Великобритания. Инвестиционният разход за строителството възлиза на € 5 400 за kW, като прогнозната цена на електроенергията достига до € 110 - 166, по среднопретеглена стойност на еврото през 2012 година, при норма на възвръщаемост на капитала от 10 - 15%.

Във връзка с този случай е правителството на Великобритания обмисля да гарантира рейнджа на печалбата на инвеститора в ядрена енергия под формата на договор за разлика. Тоест, данъкоплатците и потребителите на произвежданата от тези реактори енергия, ще доплащат на инвеститора, който има нужда от определен праг на печалбата, за да може да изплати инвестицията си във времето на полезния живот на реактора. Средно реакторите работят по 30 години, макар да са възможни случаи на 40 и дори 60 години експлоатация.

Дори и правителството на Великобритания да поеме разликата, която би се получила между крайната производствена цена на тока (€ 110 - 166 за MWh) и тази, на която той се търгува в момента на острова, проблемът пак няма да може да бъде разрешен и причината е в прекомерно високия риск на проекта още на етап строителство.

Анализаторите на Citigroup обръщат внимание, че ако ако разходите по строителството на един ядрен проект се окажат по-високи от планираното, тогава единственият начин да се удържи цената на произвежданата електроенергия в първоначално заложеният рейндж е да се намали риска на инвеститора. Това може да стане като понижи стойността на капитала, което става с осигуряването на достъп до обществени пари. Казано с прости думи - чрез прехвърляне на строителния риск върху данъкоплатеца и потребителя. Ако правителството подкрепи строителния риск, тогава цената на капитала може да падне под 10% и проектът отново да стане жизнен. Но направи ли тази крачка, правителството поема твърде голям риск, за сметка на твърде малко контрол върху бъдещото предприятие.

Ядрените проекти са високорискови и в очите на рейтинговите агенции, които не гледат с добро око на частните компании, впуснали се в подобни инвестиции. Това от своя страна пък прави по-трудно за компаниите да вземат  кредити от банките при ниски лихви. Това е и основната причина строителството на ядрени централи да излиза толкова скъпо.

Ето един цитат от становище на рейтинговата агенция Moody's по отношение на ядрените инвестиции: "Ядрените проекти могат да се окажат обстоятелството, което изправя енергийната компания на ръба - това е просто пореден негативен фактор".

А ето и примери от практиката на рейтинговите агенции в Европа през последните няколко месеца. Оттеглянето на германските концерни RWE и Е.ON от проектите за строителство на нови ядрени централи във Великобритания бе посрещнато позитивно от агенциите, които заключиха, че така компаниите имат възможност да се обърнат към по-малко рискови проекти.

Освен, че поскъпва, строителството на ядрени централи започва да се извършва и все по-бавно, показват данните на специалистите в бранша. Наскоро Владимир Аличков от Българската фотоволтаична асоциация обърна внимание внимание върху факта, че периодът на строителство на една централа се е увеличил на 7 до 10 години, а периодът на изплащане на инвестицията е в рамките на 30 години. Не е за пренебрегване и това, че разходите за управление на една централа остават дори и след затварянето й.

Пословичен е случаят с американския ядрен проект Watts Bar-2, който се строи вече 43 години, а разходите му надхвърлят планираното със 60%. Работата по него стартира през 1970 година с очакване да е завършена до 1976 година. Строителството започва реално през 1972 година и до 1976 година е изпълнено на 43%. Следва прекъсване, като работите се възобновяват едва през 1985 година.

През 1996 година Watts Bar-1 е свързан към енергийната система на страната след 23 години строителство. През 2007 година проектът получава одобрение за допълнителни $ 2.5 млрд. финансиране, които да бъдат вложени във финализирането на проекта и така към април миналата година проектът е готов на 70%.

Бавно се реализират и намеренията на Турция да стане сила в ядрената енергетика в региона. Страната изяви желание да построи 2 GW ядрена мощност край Акую (Akkuyu) на брега на Средиземно море още в началото на 2000 година. Тогава бяха получени няколко предложения от Westinghouse, AECL, Framatome и Siemens. Въпреки това процедурата бе спряна, но не и забравена.

През 2006 година стана ясно, че намерението е еволюирало в проект изграждането на 4.5 GW мощности, като освен тази в Akkuyu, се планира и централа в Синоп на Черно море.

През 2010 година държавните глави на Турция и Русия подписаха междуправителствена спогодба Росатом да построи, притежава и експлоатира ядрена централа в Акую с четири 1 200 - мегаватови реактора. Стойността на проекта се изчислява на $ 20 млрд.

През декември 2011 година проектната компания задвижи работата по изваждане на строителни разрешителни, лицензия за производство на електрическа енергия, както и оценка на въздействието върху околната среда. Така строителството може да започне през 2013 година. Очаква се те да започнат да работят през 2018 - 2021 година.

През 2010 година Турция подписа подобен договор и с Korea Electric Power Corporation за проекта в Синоп. За сега двете страни не успяват да постигнат прогрес в преговорите по изпълнение на проекта, тъй като Турция не изглежда удовлетворена от цената, на която ще се произвежда електроенергията от бъдещата централа.

В България одисеята с АЕЦ Белене датира от 1985 година. Последната оценка за проекта възлизаше на € 6.3 млрд. През миналата година обаче премиерът Бойко Борисов обяви, че инвестицията се прекратява официално, тъй като, по думите му, страната не може да си позволи да развива проект, чиято стойност надхвърля € 10 млрд. Видно е как само за няколко години цената на инвестицията в ядрена централа се вдига чувствително.

В момента в света има 31 държави, в които има работещи ядрени реактори. Към групата през миналата година се присъедини Иран, който включи реактора в Бушер. Неговото строителство пък започна още през 1975 година.

Инсталираните 429 реактора в света са с обща мощност от 364 ГВ. Максимумът в производството на ток от тях е било регистрирано през 2006 година, когато са произведени 2 660 TWh електроенергия. През 2011 година производството пада на 2 518 TWh, по данни от доклада The world nuclear industry status report 2012.

Най-големите шест производителки на ток от ядрени централи са Франция, Германия, Япония, Русия, Южна Корея и Съединените Американски Щати, които генерират 70% от всичката ядрена енергия в света.

Държавите, в които се наблюдава устойчиво увеличаване на мощностите, са Китай, Чехия и Русия.

В Европейския съюз ядрени реактори притежават 14 от 27 държави. Средната възраст на реакторите е 28 години.

В отсъствието на нови големи проекти за строителство на ядрени мощности, старите ще бъдат експлоатирани колкото се може по-дълго във времето, алармират енергийни експерти. Факт е, че през 2011 година една трета от ядрените страни са генерирали своя исторически максимум в производството на електроенергия от уран, което повдига въпроса за сигурността на централите. А както е известно, рискът от ядрена авария не се застрахова никъде в света, защото няма компания, която да може да си позволи да поеме щетите от подобно бедствие.