Само 67 км. е дълга новата тръба, свързваща руската нефтопреносна система със североизточната граница на Китай. Но значението й е толкова голямо, че самият руски премиер Владимир Путин присъства на официалната церемония по откриването.

Срещнала масирана съпротива от Западна Европа срещу нарастващата политическа и икономическа зависимост от вноса на въглеводородни горива, Русия също търси как да диверсифицира експортните си пазари.

Тръбопроводният участък до китайската граница е отклонение от големия петролопровод, който се очаква през 2012 г. да достигне до Тихия океан и така да отвори за Русия ценен прозорец към енергийните пазари на Далечния изток.

Владимир Путин е посочил: досега доставяхме нефт главно за Европа. Доставките за Азиатско – тихоокенаския регион бяха незначителни. Това е проект от жизнено значение за нас, тъй като започваме да диверсифицираме продажбите на стратегически суровини.

Русия започна да изнася нефта от източен Сибир едва през тази година. За да се ускори добива и изграждането на инфраструктура в този отдалечен регион, правителството предостави данъчни облекчения на руските петролни компании, които инвестират там.

По този начин също така се очаква компенсиране на спада на добива от редица находища с намаляващи запаси в други региони на Русия.

Монополистът в нефтопроводната мрежа Транснефт още през миналата година завърши участъка от Тайшет до Сковородино, първи етап в проектирания тръбопровод до океана с дължина 2757 км. Когато след две години бъде завършен, този тръбопровод ще бъде в състояние да пренася до 1.6 млн. барела петрол дневно, което се равнява на една трета от настоящия износ на Русия.

От износа на нефт на изток вместо на запад Русия може да спечели доста пари. От Транснефт заявяват, че в момента се работи за повишаване на дневния добив с 1 млн. барела дневно до 11 млн. б.д. Твърди се, че руският нефт може да стигне и за двете посоки.

Но коментаторите очакват, че рекордният добив на Русия от 10.2 млрд. б.д. през този месец ще остане ненадминат рекорд заради изчерпването на старите находища.

Китай от своя страна скрепи енергийните си връзки с Русия, като през миналата година предостави на Кремъл кредит от 25 млрд. долара в замяна на бъдещи доставки. В течение на 20 години след 2011 г. Китай ще получава от Русия по 300 000 барела дневно. FT